Едно наистина травмирано момче... може би?

[valdesbg]

Аааа ебаси филма.... а тоя пич е голям актьор от всякъде. И вярно има нужда от психиатър, не психолог, психиатър.

А ти защо се връзваш на очевидно дебилщините дето ги плещи не знам. Аргумента "Обичам го" не се приема.

По принцип го описваш все едно е някакъв бог. Което говори че той тотално има контрол над теб.. волно или неволно от твоя страна. Което пък ме навежда че просто си част от играта му, която (вероятно) дори и той не осъзнава.

Какво да направиш ли... звъниш на ония с белите престилки и им разказваш всичко това. После те ще знаят за какво иде реч и как да го третират. По принцип ако имам достъп до тоя човек... много лесно мога да го разоблича какво и да се види че просто си измисля.

И тъй.. жестоко, ама пича е трагичен случай станал. И пак ти казвам "Обичам го" е невалиден аргумент ако искаш да му се връзваш на играта. Ти си част от нея. Бягай докато е време, ако не можеш да се справиш със ситуацията. Нямаш отговорност към него никаква. Ако си внушаваш такава.... значи още повече са те оплели.

[Faces]

Гръмни го тоя е ебати извратено и болно копеле Смятай колко те е лъгал и въртял на пръста си и ти ще ми приказваш за любов

[TheToxicAvenger]

valdesbg, струва ми се прекалено краен този начин на действие още от сега. Добре, чисто теоретично си представи, че този човек ми е... брат, да кажем. И аз виждам, че съм единствената, с която той контактува. Ако един ден просто си каже какво му е на ума, колкото и абсурдна да звучи историята за нас, няма просто да си вдигна чуканите и буквално да избягам от положението (защото очевидно така е най-лесно) и да го оставя на "онези, с белите престилки".
А за това разиграване и въртене на пръста... не знам от къде го измислихте. Нито по някакъв начин ме контролира, нито нищо. Щом съм продължила да се занимавам с него, очевидно съм намерила достатъчно добра причина да го правя. Факт е, че е затворен, че вечно е унил, че е сташно потаен. Също съм била свидетел на отношението и на неговите родители към него: "Ще ти счупя главата, ще те пребия щом се върнеш!". Това е всеки ден - от години (съдейки по хора, които го познават от значително по-рано).

[valdesbg]

Ако ти е брат постъпваш по същия начин. Защо като е Пенчо/Иванчо/Драганчо нещата трябва да се променят? Мериш с един аршин за всички, когато става дума за адекватност и здрав разум. А и не само де....

В момента смяташ че цялата работа със споделянето е нещо велико и видиш ли той се бил разкрил само пред теб.

Глупости на търкалета, ти си единствената, която го търпи около себе си за по дълъг период от време. И се опитва да демонстрира уважение и разбиране. Да, това правят хората, когато обичат някого... обаче той не го осъзнава. И продължава да си приказва квото му дойде на акъла.

В случая ти си просто пионка и ти го казвам директно за да няма място за съмнения и грешно изтълкувани неща. Виждаме и аз и ти и всички от форума че положението е критично и сериозно. И обикновения човек няма какво да направи, дори и да иска(освен да оплеска нещата още повече, поради своята некомпетентност). Така че не си мисли че можеш да му помогнеш по някакъв начин. това е случай, който изисква сппециализирана помощ и задълбочени знания по психология.

това не е бягане от положението а осъзнаване на собствената неспособност да се направи нещо. И света не свършва с това, защото има хора, които се занимават с точно такива неща - аномалии на психиката и болестни състояния на разсъдъка. Няма начин всичко да знаем и можем... но има начин, когато видим че сме безсилни да не се инатим като магаре на мост и да изкарваме нещата сякаш предаваме този човек. Брат, сестра, майка, дете, гадже, съпруг... все тая е щом се стигне до тук. Явно е че ние вече не можем да му помогнем.

Между другото сигурни ли сме че няма шизофрения или някакво друго разделение на личността? Защото ако е така то тогава задължително му трябва помощ.

Синтезирано казано - приеми факта че не си всемогъща. И че ако нещо не се направи ЗА него, то некомпетентното ти държание към него влошава положението. Защото стреляш на сляпо. Когато автомобила ти се повреди и нищо не разбираш , го водиш на автосервиз, нали? А не се вреш под колата и да човъркаш random неща, с идеята че може да уцелиш вярното.

[dedodekster]

Напълно съм съгласен с мнението на Валдес - много точно е описал положението!

Авторке, сама твърдиш, че той се отдръпва в свой измислен свят, което не е нормална реакция. Разказал ти е две истории, които не могат да бъдат подкрепени от доказателства, споменаваш и тази ситуация с въображаемата изневяра. Или приятеля ти е адски добър актьор или наистина има нужда от помощ от компетентни лица. Нито ти, нито ние сме такива - казвая, че той няма други близки хора освен теб, тоест няма с кого да разговаряш за проблема му. Най-правилното нещо е да се свържеш с психиатър. Но не го прави зад гърба на приятеля си, защото мове да предизвикаш агресивна реакция, когато разбере, че трябша да се срещне със специализирано лице. И не на последно място - според мен ще е добре много внимателн да следиш реакциите му, когато си с него, въпреки думите му: "На теб и на приятелите ти няма да посегна, но бих посегнал на тези, които го заслужават."

[TheToxicAvenger]

valdesbg, благодаря, че всичко си го казваш направо, без излишни любезности - оценявам го. Както dedodekster спомена - не мисля, че трябва да се допитвам до психолози и психиатри, преди да съм се допитала до самия него - да видя първо дали той самия осъзнава поведението си, дали може да разграничи фантазията от реалността. При всеки случай нещата със специалист няма да станат веднага на момента, а докато дойде времето аз не мога да го отбягвам и да се правя на ударена. Все нещо ще трябва да му кажа, а това точно ми е едно от притесненията. Определено не бих тръгнала да се изживявам пред него като психолог и голям разбирач - осъзнавам, че такива действия може да навредят даже повече. Просто се чудя дали ще е добре просто да го оставя да си каже всичко, което му е на ума и което мисли за правилно, без да му казвам "това е така, това не е така; ще направиш това, няма да правиш това". А дали всъщност не му трябва точно това в момента - някой за момент да вземе решенията вместо него? Не съм в правото си да правя това, също определено не съм в правото си да го осъждам едва ли не като психично болен и да го водя при психиатри без даже да съм се опитала да го изслушам и да видя гледната му точка.

[ludo_momiche]

Нямаше как да пропусна да кажа,че историята,която представя за неговия живот,напомня донякъде на "Шотландски боец". Иначе не знам какво бих могла да те посъветвам..дали да останеш до него,щом очевидно има толкова проблеми и вероятно нужда от теб,или да го оставиш,защото неговите "отклонения" могат да навредят по някакъв начин и на теб...За толкова време заедно странно,че до този момент не си знаела за този негов прекалено "измислен свят".

[DeVilTerroR]

Бягай на далече от това момче преди да ти е направил нещо .....

[van1]

Как ме дразните с тея психолози и психиатри- не е истина. Кой ви дава правото да квалифицирате някого като нормален или ненормлане? А? Такива понятия според мене няма. Всеки е такъв, какъвто е, независимо до каква степен ви се вписва в критериите. Човешката психика е бездънна яма, не знам кои сте вие, че да слагате граници. Т'ва, че във вашите глави има такива, нищо не значи. Аман от разбирачи. (последното мразя да го казвам, ама си е истина в тоя случай)

Ако наистина има проблем, представи си, че помисли някого на улицата за войник от първата световна война, който е убил половината му тогавашни приятели. Звучи смешно, но изобщо не е невъзможно

[readyornot]

Тук вече останах безмълвен ... Не бързай със скоростта на светлината да го водиш при психиатър първо се опитай накарай го всичко това което е казал за 1800 и някоя си година да ти го разкаже възможно най-подробно, а ти се опитай да го разбереш като допуснеш, че е истина .... м/д сега чета една книга в която се изследват именно такива хора, но те са страшни йоги и така преживяват по дълго, но това при него е невъзможно ... опитай се ти да влезеш в ролята на психиатъра... не знам какво друго да ти кажа ... в никакъв случей не трябва да го оставяш просто така ... определено това момче е преживяло нещо за да се побърка по този начин ... може пък нещата от катастрофата да са истина и от там вече да се получава това изкривяване ... но това освен с родителите му да се разговаря защото може пък и той да си измисля и това и няма на какво сигурно да залагаш ... изслушвай го и пътувай с него в войните и т.н .... Не е луд просто е с голямо въображение и вече е малко объркан и от това затваряне в себе си ... за психолога казвам не защото мисля, че това момче е за лудницата а защото това са хора точно занимаващи се с човешката психика и знаят как да постъпят най-правилно .... но и не мисля че точно те ще помогнат най - много според мен ако той наистина мн дуржи на теб ти си човека който трябжа да помогне ...

[van1]

Тук вече останах безмълвен ... Не бързай със скоростта на светлината да го водиш при психиатър първо се опитай накарай го всичко това което е казал за 1800 и някоя си година да ти го разкаже възможно най-подробно, а ти се опитай да го разбереш като допуснеш, че е истина .... м/д сега чета една книга в която се изследват именно такива хора, но те са страшни йоги и така преживяват по дълго, но това при него е невъзможно ... опитай се ти да влезеш в ролята на психиатъра... не знам какво друго да ти кажа ... в никакъв случей не трябва да го оставяш просто така ... определено това момче е преживяло нещо за да се побърка по този начин ... може пък нещата от катастрофата да са истина и от там вече да се получава това изкривяване ... но това освен с родителите му да се разговаря защото може пък и той да си измисля и това и няма на какво сигурно да залагаш ... изслушвай го и пътувай с него в войните и т.н .... Не е луд просто е с голямо въображение и вече е малко объркан и от това затваряне в себе си ... за психолога казвам не защото мисля, че това момче е за лудницата а защото това са хора точно занимаващи се с човешката психика и знаят как да постъпят най-правилно .... но и не мисля че точно те ще помогнат най - много според мен ако той наистина мн дуржи на теб ти си човека който трябжа да помогне ...

Всеки ден в който се опитва да се налага некомпетентна и неадекватна помощ на психично БОЛЕН (не наркоман или фантазьор), вместо професионална такава, увеличава нуждата от психолог/ психиатър и с всеки изминал ден в който не е потърсена тази помощ се удвоява работата която лекаря трябва да свърши, за да помогне.

[umri]

aabahahahahahaahaahahahahahahahahahahahahahahahaha haha МНОГО ШОТЛАНДСКИ БОЕЦ Е ГЛЕДАЛ ТОЯ ХАХАХА. Конър Маклауд

Сериозно... като си у тях и родителите му са там... питай майка му за катастрофата и загиналата му приятелка, ама така, уж от съчувствие. Ако майката реагира "WTF?!?!?", въобще не се занимавай.

Аз ти казвам, че лъже за абсолютно всичко, но ти си провери. Само това за боя е съмнително... А за годините, най-лесното е да му вземеш портфейла, докато го няма, и да му видиш шофьорската книжка или личната карта.

[lubomirky]

отпиши го, докато не се осъзнае. съмнявам се, че е толкова глупав за да си причини нещо, а и не мисля, че е чак толкова смел, колкото ти го представяш и заради няма да направи нищо на някой друг.

[TheToxicAvenger]

До преди малко говорихме с него, той изяви желанието - искаше да се видим. Повдигна въпроса, че е объркан и не може да си подреди мислите. Искал много неща да сподели, но не знаеше какво точно. Една дума доста често повтаряше, що се отнасяше за спомени от миналото му: "разруха". "Какво изпитваш" - попитах го. "Нищо." По един и същ начин говореше за миналото, за семейството, за мен, за живота си. Емоция не изразяваше, а почвам сериозно да си мисля, че не изпитва - това още от самото ни начало ми беше направило впечатление. Нито угризения, нито страх, нито съчувствие - нищо. Тези изброените никога не съм ги виждала да ги изразява по някакъв начин. Казва, че нещото, което му направило впечатление е, че каквито и планове да направи или да обещае нещо, все се сеща за тях прекалено късно или въобще не може да си спомни какви са били. А някой път си 'спомня' и за несъществуващи такива. На това съм била свидетел и не си го измисля.
Притеснява ме липсата на тези чувства - на теория знае какво са, но реално не изглежда да ги изпитва. Опитва се - и се личи, че е престорено. Виждала съм го как се опитва да пресъздаде чувството за вина и тъга. От друга страна това забравяне на неща от близкото минало или съчиняване на несъществуващи спомени за такива... наистина ме обърква.

[NomNomNom]

Шубе го е да признае какво е всъщност.
Шубе го е да ти каже истината и си дълбае в лъжи.
Изпитва страх поне.

[TheToxicAvenger]

ае само аз ли не го прочетох до края

пусни си телевизор и гледай сапунки майна

Запази си глупостите за някоя друга лигава тема. Обидно ми е такива неща да пишеш, при положение, че очаквам сериозни съвети как да подходя в тази нелека и сложна ситуация... Ама то така, винаги ще се намери някой 'остроумник' да се чуди къде да се прави на интересен.

[Brooklyn]

точно в ей такива нетипични и нестандартни хорица става голямата любов от мен го запомни

ич няма да ти е интересно ако е съседското момче с бащата социален работник или другите хиляди изтъркани варианти на гаджета

вникни в него ,вкарай се във фЮма му .. ако нищо вече не стане ,поне си спокойна че си пробвала

[jeezloxxy]

Ае , нинджа , порастни малко , ве . ква сериозна тема в тоя сайт кви 5 лв мн филми си гледал ми се струва умиращи в ръцете и нз си къде

земи се скрий някъде , че се излагаш

Сериозно ти има нещо....
Масивен идиотизъм,а?

Приятел,поспри игрите малко,а?Поизлез мъничко,виж,че единственият източник на светлина не е мониторът.Почети малко,никога не вреди.Мога да ти препоръчам една книга даже,много е добра,ще ти хареса.Казва се "Научи се на Български,тъпако"-написана е от професионалисти.
Поспри малко филмите с Арнолд Шварценегер и спри да му подражаваш.Не ми се мисли какво разбираш под "сериозна тема".Може би "ау,компа ми зацепи,баце,ко ш'ъ прайм ся,майна?".

Приятен ден,малоумен съфорумецо.Приятна вечер,всъщност

[babity]

aabahahahahahaahaahahahahahahahahahahahahahahahaha haha МНОГО ШОТЛАНДСКИ БОЕЦ Е ГЛЕДАЛ ТОЯ ХАХАХА. Конър Маклауд

Дънкън бе, Дънкън Маклауд!