valdesbg, струва ми се прекалено краен този начин на действие още от сега. Добре, чисто теоретично си представи, че този човек ми е... брат, да кажем. И аз виждам, че съм единствената, с която той контактува. Ако един ден просто си каже какво му е на ума, колкото и абсурдна да звучи историята за нас, няма просто да си вдигна чуканите и буквално да избягам от положението (защото очевидно така е най-лесно) и да го оставя на "онези, с белите престилки".
А за това разиграване и въртене на пръста... не знам от къде го измислихте. Нито по някакъв начин ме контролира, нито нищо. Щом съм продължила да се занимавам с него, очевидно съм намерила достатъчно добра причина да го правя. Факт е, че е затворен, че вечно е унил, че е сташно потаен. Също съм била свидетел на отношението и на неговите родители към него: "Ще ти счупя главата, ще те пребия щом се върнеш!". Това е всеки ден - от години (съдейки по хора, които го познават от значително по-рано).