valdesbg, благодаря, че всичко си го казваш направо, без излишни любезности - оценявам го. Както dedodekster спомена - не мисля, че трябва да се допитвам до психолози и психиатри, преди да съм се допитала до самия него - да видя първо дали той самия осъзнава поведението си, дали може да разграничи фантазията от реалността. При всеки случай нещата със специалист няма да станат веднага на момента, а докато дойде времето аз не мога да го отбягвам и да се правя на ударена. Все нещо ще трябва да му кажа, а това точно ми е едно от притесненията. Определено не бих тръгнала да се изживявам пред него като психолог и голям разбирач - осъзнавам, че такива действия може да навредят даже повече. Просто се чудя дали ще е добре просто да го оставя да си каже всичко, което му е на ума и което мисли за правилно, без да му казвам "това е така, това не е така; ще направиш това, няма да правиш това". А дали всъщност не му трябва точно това в момента - някой за момент да вземе решенията вместо него? Не съм в правото си да правя това, също определено не съм в правото си да го осъждам едва ли не като психично болен и да го водя при психиатри без даже да съм се опитала да го изслушам и да видя гледната му точка.