Естествено, ако всичко това е реално, то ще си е съвсем естествен процес.
Просто не смесвай понятията. Не пречи да си атеист и поне малко суеверен, но просто на практика няма как да си, както ти казваш, "полуатеист". Все едно да кажеш, че вярваш в Бог, но само до половината му. (Ако прилича на нас, а ние сме по негов образ и подобие, ти да си съгласен, че си приличаме с него само в краката. ) Може би малко съм объркващ с този пример, но не знаех какъв да ти дам. Просто или си атеист, или не си. Вярата в реинкарнациите вече си е чисто суеверие, "не мачкай мухите, за да не си насекомо с вледващия си живот" и, ако това за теб означава да вярваш в божествено начало, за други пък ще е просто вяра в някакъв закон на Вселената. Но, ако решиш да наричаш вселената Бог, това вече е съвсем друго нещо. Атеистите са сигурни в съществуването й и нейните закони, но не вярват в съществуването на нейн създател.
... Тъкмо се събуждам, може би съм все още неадекватен.