Ако не изпитваш някакви силни чувства, както е било преди време - това съвсем не означава, че си изгубила завинаги способността си да чувстваш и обичаш. Преживяла си травматичен период - нормална защитна реакция е да се „свиеш“ като в черупка за известно време - което ще е толкова дълго, колкото ти позволява понесената травма черупката да се поразтвори... понякога това става и с чужда помощ, наистина - но трябва ти самата да си готова за това. Само недей да приемаш състоянието си за съвсем обичайно, защото с времето ще започне да ти бъде „уютно и спокойно“ само тогава, когато си подвластна на чувствата и да се стремиш подсъзнателно към това „обичайно“ състояние - което вече би те превърнало донякъде в подобие на „ледено момиче“. Не се страхувай да бъдеш наранена отново - знай, че със сигурност в някой момент ще се случи, приеми го и продължи напред, когато си готова за това - защото страхувайки се, би изпуснала и всички онези чудесни неща, които те чакат, за да можеш да ги изживееш