въпросче

[sladurankata_meri]

Здравейте!
Пиша ви относно един мой проблем......... до преди около 6 месеца бях една много амбициозна решителна и непоколебима 17 годишна девойка ни нищи не можеше де ме спре да постигна това което искам,дори след голям провал.Нямаше значение какво се случва,винаги вървях напред,въпреки песимизма си се надявам на успех и го постигах.Но сега няма следа от това момиче,не знам защо,дали защото се уморих да не ми пука и да се боря, но не съм същата.Плаче всеки ден за малки неща а преди се случваше рядко,нямам сили да се боря за каквото и да е било абеее не мис е живее с 1 дума,а да не говорим за 1 неуспешен опит за самоубийство и така разбирам,че имам нужда от психолог и нямам нищо против.Дори много искам,за да си върна старото АЗ (което много обичам).Но как да кажа на нашите без да ме помислят за умопобъркана и адски много депресирана,само малко сам депресирана,защото те не са много съвременни даже обратното,аз дори не говоря с тях за себе си,така че ще е доста трудно... някъкви предложения ако някой е бил като мене ???? моля ??

[kristal3]

Кажи им, че си объркана, че имаш нужда да поговориш съвсем спокойно с някого, и че това ще ти се отрази добре...

[Cybershot]

Намери с някого да споделяш проблемите, определено ще ти помогне. (не е задължително да е някой психолог) Споделяй проблемите си с някого просто, недей да ги таиш в себе си и от там да се депресираш.

[selenium]

Ако държиш да говориш точно с психолог:
Може би имате в училище? В някои училища има, позаинтересувай се.
По едно време рекламираха някакви безплатни телефонни линии, където може да говориш със специалист. Потърси из интернет.

Но винаги е по-добре да говориш с приятел/ка или с някой по-възрастен, на когото имаш доверие.

А каква е причината за промяната? Защо си се отчаяла от живота и си загубила желание за борба?

Може би любов? Проблеми в къщи? Не виждаш смисъл?

[GossipGirl89]

И аз искам да попитам същото - има ли някаква причина, довела до тази твоя промяна? Станало ли е нещо, което ти се е отразило зле? Защото за мен всяко нещо се получава в следствие от друго.Нереално ми звучи на единия ден да си ок, да си щастлива и да нямаш никакви проблеми и изведнъж на другия решаваш, че си депресирана и искаш да умираш...
След като смяташ че родителите ти са прекалено консервативни да те разберат, тогава се опитай да споделиш на някой приятелка какво те тормози и я помоли за съвет. В краен случай, ако няма абсолютно никой на когото да се довериш, потърси професионална помощ. И обясни на родителите си, че да отидеш на психолог не е нещо срамно и грешно и това не те превръща в луда... Много хора в днешно време търсят професионална помощ заради стреса и напрежението, в което живеем... така че няма нищо лошо в това да поговориш с психолог