Здравейте,та май дойде и моя ред да пиша тук!
Та моята работа е много наебана...
От 9 месеца харесвам едно момче което е на 19 а аз съм на 16.. нямах смелостта да му го кажа бая време ,но накрая събрах сили и го направих.. е не беше това което очаквах понеже по държанието му си личеше,че иска да е с мен.. уви думите му бяха ... "Не желая приятелка" усмихнах се и си заминах.. Непрестанно ходеше на места на който сам и аз,пишеше ми,званеше ми.. чудеше се как да ме заговори.. Е.. не се отказах да се боря за него.. продължих въпреки думите му.. И стана един фал.....
Седяхме с една приятелка в тоалетните и пушехме без да знам,че тои е в мъжките .. седях и говоре "Как може цялото училище да разбере,че го харесвам,че го искам,че съм готова на всичко за него... " излизайки от тоалетните ТОЙ беше срещу мен и ме гледаше в очите.. думите му бяха "Е време е.." , "За кое?"- бързо го попитах "Чух целия ви разговор.. какво имаш" - "Биология" - отговорих му аз.. "Не ти е проблем нали? Може да останем насаме нали? " .. "Ами да.. " и моята приятелка замина.. Тикна ме адски силно в тоалетната.. "Е говориш,че съм боклук,но трябва да ти кажа нещо.. аз имах приятелка.. бяхме заедно година и половина обичах я.. обичах я със цялото си сърце,тя беше всичко за мен.. обичам я така както обичам и теб.. да обичам те.. та така де.. приятелката ми почина..почина при катастрофа.. незнаеш какво е да гледаш човека който обичаш в ковчег.. как го заравят.. " "е аз те гледам от далече си щастлив мислиш ли,че ми е забавно.." -отговорих му аз
"страх ме е да имам сериозни връзки разбираш ли? не искам да те изгубя и тебе така както нея.. "
е .. тук вече му се извиних за по рано казаните думи,но незнам какво да права.. нуждая се от съвет.. Благодаря предварително!