Здравейте,
От известно време насам непрекъснато мисля за брак с моята приятелка.
Сега ще ви обесня какви са отношенията и възрастта ни и материалното ми състояние и вие преценете дали съм готови за това.
Аз съм на 19 години , тя на 16
Влюбен съм от 3 години , но ходим от по малко тъй като имахме 1 кратка пауза , защото бяхме се разделили за известно време , но след като си дадохме сметка ,че не можем един без друг се събрахме отново.
Много я обичам и всеки път като я видя мислите колко много я обичам започват да валят в главата ми. Непрестанно мислите ми са свързани с нея, дори когато говоря с някой или върша нещо пак си мисля за моята любов и това понякога ми пречи на работата и контактите с хората.....постоянно съм отнесен в небесата. Побъркал съм се разберете....имам чувството ,че всички други са без значение и пренебрегвам висчко заради нея.....готов съм на всичко заради нея. Мога да изпиша още 10000000000 изречения за и пак няма да са достатъчни за да опиша колко я обичам. За приятелката си мога да кажа просто ,че е страхотна и много ме обича и държи на мен......няма да ви разказвам много за нея , защото просто това което мисля за нея не може да се опише с думи....просто в речника дори няма изрази които да я олицетворят !
Та както и да е.....влюбени сме , държим един на друг ,а уважението и доверието е прeуритет за нас.....покриваме всички критерии за стабилна връзка.
Знам ,че тя е момичето на моя живот и искам да се оженя за нея и да заживеем заедно. Искам деца от нея. Искам колкото може по скоро да ми роди детенце и да го отгледаме заедно......знам ,че съм млад , но просто го чувствам със сърцето си.
Имам обаче един проблем.......Просто не се чувствам стабилен по оношение на материално си състояние и не знам дали ще мога да й осигуря нормален живот. Аз съм нормално селско момче което все още учи и разчита най-вече на семейството си. Работя в момента като механик в една фирма , но заплатата ми е супер смешна 450 лв. Баща ми е пенсионер и взема прилична пенсия около 500 , а майка ми е 420. Баба и дядо също много помагат....те се пенсионери и имат също магазин за сувенири от който докарват някой допълнителен лев (около 1000 общо ) , но пак парите ни стигат....освен това имам и малък брат който учи все още. И все пак мисля ,че не съм осигурен достатъчно за да се женя. Чудя се дали , ще е достатъчна любовта само като за начало за да имаме щастлив брак поне докато се изуча и започна да се занимавам с нещо доходно. Не искам да я подлагам на лишения.....искам тя да има всичко което поиска. Да и купувам разни неща , да я водя на вечеря , на почивки ала-бала.....все неща които още не мога да си позволя. Това ми е мечтата и това е което всеки ден си пожелавам. Искам просто да създам с нея едно щастливо семейство.
Та възнамерявам да я изчакам още 2 години поне да завърши и да й предложа или просто да обсъдя с нея да си направим дете....вие как мислите дали да се оженя за нея или да изчакам момента в който ще съм си стъпил здраво на краката и тогава да предприема нещо по сериозно ?