добре е да се намери някаква "златна" среда... т.е. не изобщо да не я ревнува, щото така е безразлично, ама не и за всяко нещо (както в случая) да се сменя в обвинителен тон..поне аз така ги усещам нещата, де...аз лично, понякога също издребнявам и ревнувам от незначителни неща, но си го запазвам за себе си, защото знам,че е дребнавост и няма смисъл да натоварвам половинката си..да ревнува, ако има повод, но това, че говори със съученици, бащи, дядовци и прочие си е чисто вманиачаване, чувство за принадлежност, комплекс и още там каквото негативно се сетите