- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ревност...
Здр ;рр На 16 съм приятелят ми е на 18..връзката ни е от разстояние..вече година и няколко месеца, но се виждаме честичко... понякога ми става мн гадно, защото ме ревнува от въздуха..от всичко и всеки... не мога да общувам с момчета (не че е често явление, но все пак не мога само с момичета да говоря..) ..та искам съвет ..как да направя така, че да ме ревнува по малко...
Освен да поговориш с него за това как прекомерната му ревност те кара да се чувстваш, друго няма какво да направиш. Ревността е в главата на човек, трудно контрулируема е и ако той сам не положи усилия да промени поведението си, ти няма как да го промениш.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
хиляди..милиони пъти сме говорили... (да от разл рег пиша..)
Обичам те,Антонио!!!!
хехехе, колко познатоС бившия ми беше по същия начин, с тази разлика, че живеехме на 3 мин един от друг, по цял ден бяхме заедно и той отново ме ревнуваше от абсолютно всичко... по същия начин и аз говорих 5837587353 пъти, защото неговото наистина беше маниашка история, но нищо не се промени...чувствата ми изчезнаха ( това убива всякакви чувства) и се разделихме...не можех да издържам, бях на 16, а аз съм много общителна личност, нямаше как да не говоря с никой (защото аз дори и с приятелКИ нямах право да се виждам) ..след това около 2 години имаше "аз ще се променя, аз се промених" и т.н. , но при 1ва възможност демонстрация на точно обратното ...сега след повече от 2 години аз съм щастлива с друг човек!
П.с. разказах ти моята история, защото както виждаш аз не успях да намеря начин да се справя с това и съответно не мога да те посъветвам как да постъпиш относно него.Пожелавам ти Успех!
Тук е много важно кое цениш повече - личната си свобода или него?
Ако наистина не се търпи положението или пък се търпи, но предпочиташ да скъсате ако продължава така... можеш да му кажеш, че те задушава с тази си ревност и ако не престане съвсем скоро ще те загуби. Но трябва да си готова ако той не се оправи да изпърниш това, което си казала.
Somewhere over the rainbow skies are blue, and the dreams that you dare to dream really do come true.
Няма какво да правиш..
Според мен няма такова нещо,което да накара един човек - да спре да ревнува..
Просто се опитай да поговориш с него по тази тема - но не се надявай да се промени коренно и да ти "разрешава" да си говориш с момчетата..
Или пък действай като него..Ревнувай го от всяко момиче,с което говори..Тъпо е,но пък може да има ефект..
![]()
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
ще ти кажа само , 4е ревноста съсипва връзкиииииииииииии :@![]()
ше спреш да даваш поводи за ревност и нещата ше се успокоят ,понякога сте такива празни китари майна че после се чудите от къде ви идва
аз също съм много ревнив и колкото да искам да притъпя това чувство на собвственост не става![]()
Mr. Makaveli tell me to ride and I'ma ride..
Първоначално написано от mnogoznaikO
И аз щях това да напиша!![]()
Ревността убива чувствата!
Ревност>недоверие>раздяла! А една връзка преди всичко се крепи на взаимно доверие.![]()
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
колкото и абсурдно да звучи ревността държи много голям процент от тръпката ,да трепериш ,да се опасяваш ,да дебнеш ..
доиде ли момента в които се успокоиш и всичко е сиво и не ти пука ,смятаи че нещата са се превърнали от любов в навик
ревност има всеки които обича ,дали е турско-обсебваща или минимална все я има и е голям признак на любов .. човек които не ревнува не обича![]()
Mr. Makaveli tell me to ride and I'ma ride..
Какво е "Турско-обсебваща" ?Първоначално написано от Brooklyn
![]()
Прав си!Но стига да не издивяваш и да не правиш от мухата слон,че примерно дори е разменила дума със съседа.
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
ами мерси за отговорите...явно нищо не мога да направя,ще си го търпя въпреки всичко..винаги съм се питала, дали щеше да е така, ако бяхме от 1 град.И именно това ме спира да кажа "или ще се оправиш, или късаме" ..просто не мога да го направя пък и не искам..въпреки ревността си е страхотен човек![]()
Обичам те,Антонио!!!!
И кое е повод за ревност? Разговор със съученик? Излизане с приятели? Не мога да си представя що за човек трябва да си, за да търпиш подобни ограничения и обвинения.Първоначално написано от Brooklyn
Brooklyn, не знам ти какво разбираш под любов, но треперенето и дебненето според мен не са част от нея. Ревността не е породена от любов, а от чувство за собственичество. Липсата на ревност не означава, че не ти пука, а че имаш достатъчно доверие и вяра в преценките на партньора, за да си сигурен, че няма да направи нещо, с което да те нарани и да навреди на връзката ви.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Brooklyn, според теб повод за ревност ли е (пресен пример) правихме класно по мат, свършвам си зада1ите и излизам от даксало,звъня на една съученичка и ми казва,че е с едно момче, с което се харесват на кафе и ми каза да отида рпи тях.....или отскоро в компанията ми влезе момче .. приятел ми е и не само мой..и това момче е от моя клас...нямам симпатии към него нито той към мен..с приятелка е .. и като кажа "бяхме на кафе с момичетата и К.." и после веднага се сменя тона и се почва "пак ли той.. закво се по него ходите.." не смятам, че му давам повод за ревност..
Обичам те,Антонио!!!!
Абсолютно съм съгласна!Първоначално написано от Brooklyn
![]()
Животът е адът описан в Библията!
Ами ще говориш с него и ще му го кажиш деректно без мн мн да увърташ... И това от далече е но се виждаме често - голям фактор за ревността...Първоначално написано от redladyy
:P
Andrez & Vesselin Live @ http://www.bizarrclub.eu/
начи лично мое мнение ,ревноста преди всичко е комплекс за малоценност .. погледа на човека с този комплекс е много изкривен от което излиза отговора на въпроса "А бе той/тя защо ме ревнува от това" .. теб ти е странно що те ревнува от тези на пръв поглед най-нормални неща ,но както казах вече погледите за нещата ви се разминават и при него е някъв огромен проблем ..
явно си е наистина както казаха по-горе чувство за собственост ,и ако то е много засилено се получават комични ситуации като " шо си погледнала баща си в очите " или "не поздравявай пенсионера с кучето от 4-тия етаж " и така
турско-обсебващата ревност е тва ,те не случайно ходят с фереджета ли кво слагат там![]()
аз логичен отговор нямам ,знам че не е нормално ,но съм същия .. шото не деиствам с логика/акъл а с емоционални усещания които не могат да се контролират като мозъчните деиности
Mr. Makaveli tell me to ride and I'ma ride..
добре е да се намери някаква "златна" среда... т.е. не изобщо да не я ревнува, щото така е безразлично, ама не и за всяко нещо (както в случая) да се сменя в обвинителен тон..поне аз така ги усещам нещата, де...аз лично, понякога също издребнявам и ревнувам от незначителни неща, но си го запазвам за себе си, защото знам,че е дребнавост и няма смисъл да натоварвам половинката си..да ревнува, ако има повод, но това, че говори със съученици, бащи, дядовции прочие си е чисто вманиачаване, чувство за принадлежност, комплекс и още там каквото негативно се сетите
![]()
++ Би се замислил според мен или поне да се опита.Първоначално написано от MaLkaTa_LaDy
So baby don't feel no pain just smile back <3
Eminem - When i'm gone.mp3 *
ПАДНА ЛИ - СТАВАМ, СТАНА ЛИ - ПРОДЪЛЖАВАМ, ПРОДЪЛЖА ЛИ - НЕ СПИРАМ!
Оф и при мен го има тоя проблем с ревността. И с говорене не става. Милиони пъти сме провеждали разговори на тая тема и всеки път е едно и също... Имам чувството, че тая ревност му се е превърнала в параноя направо... И най-тъпото от всичко е, че дори не му давам поводи за притеснения. Ей така както си седи изведнъж нещо ме прищраква в главата и почва да ме обвинява и да ми натяква някви неща дето изобщо не са верни и не са се случвали... Имало е моменти, в които до такава степен ме е ядосвал, че дори съм му се клела, че нищо от това, което си мисли не е вярно...Няма оправия тая работа просто... Явно в някои хора собственическото чувство е прекалено голямо и не могат да го надделеят...
Поставянето на предпазен колан отнема 7 секунди от твоят живот - изживей го целия!
Шофирайте внимателно! Нека кажем НЕ НА ВОЙНАТА ПО ПЪТИЩАТА!
Ревността си е част от характера на конкретния човек, това не се променя, нито чрез говорене, нито чрез време.
мнението ми напълно съвпада с това на брууклин...много точно го каза![]()
ревноста преди всичко е комплекс за малоценност
И аз имах такъв проблем, само че аз ревнувах момиче. Още по-тъжното беше, че с нея сме приятели. Не изпитвах осъзнати чувства към нея, но когато тя е с друго момче изпадам в немилост. Никога не съм го правил на въпрос, винаги съм го преглъщал и се научих да контролирам ревността. В началото е трудно, защото имаш толкова много въпроси, но се търпи ако държиш на човека до теб и ако имаш волята за това. В общи линии няма лек за това![]()
Ревността е нещо, което се среща във всяка 1 връзка, но не трябва простоянно да се карате заради нея. Кажи на тФоето момче, че не ти харесва така, че те кара да се чувстваш зле, че няма никой друг, а само той и че ако искаш да сте заедно и да изпълните връзката си само с хубави моменти просто да се отпусне и да спре да се държи като див звяр, който пази територията си защото не мисля че си му територия... :P
Мария
Лелеее, тая тема сякаш аз съм я писала.При мен е абсолютно същата ситуация. А най - лошото е, че покрай момчето и аз станах същата..
Да, обичам си свободата, но не бих го зарязала, защото ме ревнува, защото ми казва да не излизам с еди кой си и тем подобни... всичко между нас почна преди година и половина и много държа на него, въпреки всичките ни караници заради тая шибана ревност, която много пъти ме е изкарвала извън нерви.
Таа виж сега: всеки е с различен характер и различни разбирания. Момчето е такова и ти не можеш да премахнеш тая ревност - най много заради теб той да я подтиска, което е по - лошо за него. Ако искаш да си с него трябва да се примириш, ако ли не - остави го.
След бури - мир и тишина,
след нощ - безбрежна светлина.
Над равноширнатия път
лучите вихрен танц въртят -
път царствен царствено поел,
високо плува горд орел.
...
Утро - Димчо Дебелянов