Искам да дефинирам няколко понятия тук :

Кражба - не става дума за тази описана в закона. В понятието се включва и интелектуалната кражба, т.е. чул си някъде някаква идея и я представяш като твоя , може малко да си го променил , но все пак.
Видял си някаква интересна идея и я представяш за твоя, без да си благодарил на човека, който ти я е предоставил, или на това, което ти я е дало.
Ето, сега аз извърших кражба, защото това беше развита идея в едно помагало за 9ти клас, което имах. Там я видях, сега се сетих за нея.
Та, общо взето всяка седмица извършваме подобни кражби.
Подобна кражба мога да илюстрирам със следният пример : Във фейсбук, скайп много "звезди" си слагат някакви крилати фрази на статуса , без да назовават автора, без да цитират с кавички . И всички почват да се възхищават - леле, колко е вярно, ауу , и го "лайкват" . Човекът , който го е постнал, само се кефи на коментарчетЪтЪ и не се сеща , че заслугата не е негова . Не е лошо в такива моменти да се спомене автор примерно, инак си е чиста кражба за мен.

Лъжа, лъжесвидетелстване - Сега .. Истина , лъжа - много субективни понятия, но да се пробвам.
Освен широката практика , която имаме като лъжци - да лъжем за оценки, постъпки, да премълчаваме за тях , при това умишлено - има някои лъжи , които не изричаме, и които не искаме да осъзнаем, но пак присъстват у нас и ни заблуждават нас самите.
Както на всички тук ни е ясно (млади, образовани хора сме ) - съзнанието ни стои между два свята - външният , суперегото , конституцията, моралните закони на обществото ни , моралните закони на религията и вътрешният - животното у нас, което е подтискано заради изискванията на околните.
"То" има най-различни недопустими и непростими влечения за християнството - сексуални, садистични , егоистични.
Според вашата библия тези влечения трябва да се подтискат.
Но колкото и да се подтискат - те не изчезват . Проявяват се по един или друг начин навън. Дали в съня, дали в някакви символични действия, ритуали , както при обсесивно- компулсивното разтройство - те не изчезват . И понякога като се засили желанието да излязат наяве (заради някакви дразнители, неопределени, недефинирани) - получава се невроза, някакво психично разтройство, индивида почва да се измъчва.
Но същевременно се самозалъгва. Защото в християнина не трябва да има такива мисли и чувства, не , че не трябва, то просто няма. И човека започва да се самозалъгва.
Нормална реакция на едно животно, на един бозайник, хищник, когато някой напада територията е насилието . Това не можем да го отречем. И ние сме бозайници . И при нас механизмът е същият.
Но ние таим гнева, агресията в себе си . Заради собственото ни добро - ако го изкараме на яве, ще ни осъди християнската ни съвест . Заради това се заблуждаваме, че сме нещо повече от малки гадинки и реагираме по т. нар. адекватен начин , като външно игнорираме случилото се.
Но вътрешно сме разтърсени. Въздържали сме се . Не, че не ни се е искало да премахнем дразнителя.
Но за да утихнат лошите чувства почваме да утешаваме и да се самозаблуждаваме, че така е по-добре, че ние сме по-добри .
Това самозаблуждаване е вид лъжа . Лъжем себе си , след това лъжем околните.

Прелюбодейство - по подразбиране имаме най-разнообразни сексуални фантазии и влечения, защото детството ни е протекло по най-различни начини. Имаме различно възпитание, различни ценности .
Но както казах горе- можем да подтискаме всичко, да се правим, че не съществува . Но то си е там. И няма как като видиш готина гола мадама да не й реагираш по някакъв начин (ако имаш дефинираната като нормална сексуална ориентация ) - какъвто ще да си .
Много хора около мен отхвърлят едиповият период. Не искат да си спомнят и грам . 40 годишната ми леля заплаши, че ще каже на майка ми какви извратении съм била чела . Поне майка ми по педагогика е писала за Фройд и не го приема лично .

Не ми се говори сега за прелюбодеянията, че под тях се разбират и нечистите помисли към нещо, някого. Да не говорим за мастурбирането ( достатъчно спамех за него в другите теми )
Та, няма човек без нечисти помисли. А защо трябва да са нечисти точно? Все едно.

Пожелаването на нещо чуждо - на всеки се е случвало да види дреха, предмет, качество , мисъл, която не му принадлежи и да пожелае да я има. Даже хората , които желаят да са като някой светец, те желаят неговата смиреност, святост, или каквото там го е направило такъв.
Та, ако погледнем нещата отгоре - всичко около нас е чуждо . Бог ни е дал живота , един вид назаем , нямаме право да разполагаме с него - да се самоубиваме , но имаме право да му се отплатим като живеем по неговата воля.
Та , всичко около нас е на Бог и ние не трябва да го искаме.
Т.е., не трябва да искаме нищо.


Почит, уважение към родителите - интересно, някои хора смятат , че уважението е свързано със смирение и добро отношение. Но това не винаги се свързва с искреност.
Примерно, баща ти те е направил и избягал. Майка ти - с недъг и не може да те издържа. И ти трябва да уважаваш бащата , но уважението лично за мен не е лицемерното спокойно отношение.
За мен уважението се свързва с прямостта.
За мен уважаваш човек когато му казваш това , което мислиш.
А мислите в главата на един средно статистически човек не винаги са "добри".
Примерно, ставам от сън днес . Майка ми навсякъде разхвърляла фактури из стаята , където спя. Станах да се изкъпя. Върнах се - имах местенце само на един стол, но не трябваше да стъпвам на пода за да не й преча. И, нали, чистак гола си седя в стаята без да имам местенце да се облека, а бързах за работа. Е, облякох се, много внимателно, а тя все нещо се зъбеше , не помня защо. На излизане ми каза - извинявай, че днес съм толкова пряма , надявам се , че ме разбираш.
Аз й казах - не , не си пряма , а просто ти е нервно и си го изкарваш на мен. Разбирам те .
И тя ми се озъби - много ти благодаря.
Е, мислех да й кажа да види в гугъл какво означава прям човек , но ме цунка за чао и ми мина мерака.
Та, според мен постъпката ми беше уважителна. Нейната не беше - да се извини, че е пряма, при положение, че това не е искрено - тя не е ядна на мен, а на несортираните фактури.
Както и да е.


Единствените начини, които в момента се сещам за избягване на цялата тази суета са два:
1.Да си отгледан изцяло далеч от нея. Но пак ще имаш първосигнални желания .
2. Да се опознаеш, да дадеш на скритите желания да се проявят. Да си обясняваш всичко , да го гледаш от възможно най-много гледни точки. И в един момент може би сам няма да изпитваш влечение и нужда от всичко изброено горе ^.

Та, имам въпрос към запалените християни като Неймлес -
Как живеете с християнска нагласа, при положение, постоянно сте в прегрешение. Да не говорим и за първородният грях.
Според мен да се подтискат влеченията не е правилен начин да се справите с тях. Не е правилно и оправданието - не съм монах, а вървя по златната среда. Или пък - ОПИТВАМ СЕ.

В главата ми има някакво хармонично състояние, в което човека съществува като животните без никакви кофликти в себе си .
Но нещо вниманието ми се разсейва , друг път ще продължа.