Стигнах и аз да си пиша по темата.
Занимавам се с компютърни мрежи и психология.

Израстнала съм с християнството , като изключа, че съм възпитавана с бой, крясъци и матриархат .

Иначе, баща ми е атеист. Майка ми - не беше уверена в християнството си , и аз я завлякох с атеистичната ми пропаганда.

Приемам атеизма/и нихилизма, защото усещам баланс, хармония в природата , мога да приемам и обяснявам нещата около себе си и без религия.

Християнството , конкретно , поставя много граници. А съм човек, за когото инстинкта за самосъхранене е единственото непреувеличено и "реално" . Любов, състрадание - негови проявления.

Религиозната ми непринадлежност не ми влияеше добре, защото се споделя само от още 1-2 човека около мен. Пречи ми да създавам т.нар. приятелство . И , понеже имах много силна връзка с майка ми , а тя не смогва на цинизма ми да наричам нейната "безкористна любов" чист егоизъм ( е, не съм казала че ми е неприятен де) и да й давам любимият ми пример със страданието на родителите на самоубило се дете - се налага да се чувствам отхвърлена, не само от нея .
Но егоизмът й скоро ще стане по-явен . Би предпочела да се отърве от мен, от колко да се опита да бутне едно рамо . Нормално е , много по-лесно е.
Някога е имала нужда от мен за да я карам да се чувства нужна, и за да има с кого да се фука.
Но, я представи си да не ме бяха приели в елитна гимназия, да нямах 6.00 диплома.

Както и да е.

Искаше ми се да видя различни мотиви в темата , различни семейства .
Тъй като съм се наслушала около мен на недообмислени и некатегорични идеи , мнения.