Цитирай Първоначално написано от NomNomNom
Приемам атеизма/и нихилизма, защото усещам баланс, хармония в природата , мога да приемам и обяснявам нещата около себе си и без религия.

Християнството , конкретно , поставя много граници.

Религиозната ми непринадлежност не ми влияеше добре, защото се споделя само от още 1-2 човека около мен. Пречи ми да създавам т.нар. приятелство .
Целта на религията е духовно усъвършенстване, а не да си обяснява човек нещата. А ако християнството поставя граници, то те са нещо хубаво в случая. И как религията ти пречи да имаш приятели - това си е нещо личностно, та как ти пречи да създаваш приятелства? И защо тая любов на майка ти да е егоизъм?