аз още не съм се предала... за това пиша тук.. за да видя и други мнения... но това "няма винаги да е така" го чух и след първото ми разочерование... до колкото до родителите ми това го знам.. може би за тях живея вмомента... ;(
а до колкото до тва да излизам с повече хора няма как да стане в малък град съм... иии не съм особено популярна... имам си хоби спортистка съм ходя по състезания... но... когато няма нещо да напълно душата ти има ли защо да се живее?