Здравейте. Ами ... тийнейджър съм, мисля това е ясно. На 17, дори след половин година вече ще съм и напълно пълнолетен 18. Както се сещате и пубертета вече ме е хванал, мисля за сериозни връзки, да излизам с приятели навън по купони и прочие ... Но нашите много мрънкат и на моменти ми омръзва да ги слушам и ми идва да ида на другия край на света (в случая на града) и да не ги виждам. Имате ли и вие подобни моменти с майка си или баща си, нормално ли е за нас, тийновете, които сме почти пълнолетни да имаме такива проблеми с нашите или само моите родители имат други разбирания?