- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Цигарите
Цигарата ме дразнеше. Ама й отиваше, признавам. Може би ме дразнеше, защото й отиваше толкова.
- Кой си ти?
- Нямам никаква идея.
- Звучи добре.
Тънката хартия, натъпкана с тютюн, се виеше като змия между пълните й, бледочервени устни. Хубаво червило. И то й отиваше. Всъщност, дълбоко в мен се породи подозрението, че едва ли има нещо, което да не й отива. Щеше да бъде неправилно да е така.
- И сега? - очите й ме фиксираха питащо. Очакващо да поема някакъв ход.
Не ми се занимаваше.
- Нищо. Не ми се търси кой съм аз. Безсмислено е.
- А какво искаш тогава?
Чукане. Не, не, глупав човеко. Нещо друго беше. И чукането, де. Ама първо нещо друго. А, да.
- Една цигара ще е окей.
Два изящни присвити и предполагаемо аристократични (не бях виждал аристократи в продънения си неаристократичен живот тъй или инак) пръста ми подадоха късчето хартия и аз запалих замислено.
- За какво си мислиш?
- За чукане. - мамка му. Думите излезнаха спонтанно и за миг понечих да се поправя, ама мислено свих рамене. Станалото - станало.
- С мен?
- Е, може и с цигарата. Ама е малка.
Устните се разляха в усмивка. Все едно гледаш най-красивия бряг на света, разстлан в сутрешно зарево.
- Какво ще направиш ако ти кажа, че те обичам?
Изкашлях се изненадано. Егати въпроса.
- Ще го приема като шега, макар и не-забавна такава. Хората често претендират, че са влюбени, а всъщност не са. Дори като е минал по-сериозен период от време. Бих стигнал дотам, че любов няма, но ще е прекалено песимистично, нали?
Тя кимна замислено и всмукна. Мълчание.
- А ако аз ти го кажа?
- Ще се влюбя в теб на мига. А на следващия ще се влюбя в цигарата ти и когато тя изгори, ще умре и любовта ми.
- Към нея ли?
- И към теб. Май към всичко. - тя издиша и заприлича на спокоен, носталгично-сексапилен дракон. - И на мен не ми се търси.
Въздъхнах.
- Хайде да се изчукаме.
Тя кимна.
На масата останаха десетина цигари, колкото за една хубава любовна претенция.
Любов има.
Но често сме небрежни, страхливи, горди, суетни, себични, слепи, неготови.. за да я приемем и изживеем.
МНОГО харесах. Не съм ти изчела всичко (досадно е в този форум), но това ми е фаворит.
Нищо, че вече не пуша![]()
- Как да го уловя? - Не го улавяй. Онова, което остава когато вече не се стремим да улавяме, е Истинското Аз.
Аз пък никога не съм активно, хах.
Но си в правото си, страх ни е от нея или прави всичко възможно да я разрушим твърде, твърде често.
И аз харесва.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Радвам се за което.
Ще видя колко подобни такива ще измъдря, че влизам в проза-настроение, евентуално може да направя някакво фрий-сайтче, в което да гравитират.![]()
много ми хареса
...don't care what I've become but fear what I am becoming...
ааа, чета ти блога в момента.. това за богомолката е страхотно![]()
умна животинка е, да
радвам се, че се харесват.
БРАВО за блога!Първоначално написано от SolemnityOfDeath
- Как да го уловя? - Не го улавяй. Онова, което остава когато вече не се стремим да улавяме, е Истинското Аз.
харесвам
Глупости, майна, само глупости...
нов ник - Miichelle
Мерси ^^
има и фб страничка вече, която ще се ъпдейтва като има новo, посочена най-горе в блогОт.