Знам за какво говориш ... Абсолютно същото го имам и аз, и като си пускам музика в нас, пак го чувствам изкуствено и нагласено, а така не става както трябва.

Най-добре да ти идва отвътре.
Мен рядко ме "перва" подобно вдъхновение, обаче ако някога почувстваш нужда да се покълчиш (докато си вкъщи), непременно го направи. Наистина помага.

Изобщо, трябва да си по-освободен.
Да се натискаш, или да изискваш от себе си да танцуваш, когато не искаш, само те стяга и притеснява още повече. Не е добър психологически подход, защото това, което се получава, е да мислиш преди и по време на "изпълнението ти" как го правиш, гледат ли те, или пък че е най-неестественото нещо на света. А тези мисли определено не са стимулиращи, сдухват те още повече и се получава затворен кръг.

Може би трябва да промениш отношението си към стоенето ти на едно място? Когато се почувстваш в кожата си, че си такъв човек, който обича по-скоро да стои и да си приказва, тогава може и да решиш да направиш една крачка "нагоре" (нещо като надграждане на това, което вече СИ и което си убеден, че харесваш)
Целият ти проблем е в това как се чувстваш. Ти се чувстваш зле, че си такъв тип човек, че не танцуваш и един вид се осъждаш за това.
А ще видиш че ако поработиш над отношението към себе си, нещата ще се подобрят. Трябва да се възприемаш такъв какъвто си и напълно да се одобряваш и подкрепяш. Разбира се, че не е лесно, щото все пак хората сме конформисти, ама ти ще пробваш. Да стоиш и да си лафиш с някоя мацка на маса не е по-малко готино от тва да се гърчиш точно като настъпан червей....


Вторият ми по-кратък съвет е да се напукаш много здраво (нещо, което не искаш, ама все пак..) - тогава наистина няма да ти пука и ще правиш каквото си знаеш.