- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Секс
- Признаци че изневерява ???
Държанието се променя.
Охладня ,не искаше да ме целува и не ме гледаше в очите,не си вдигаше телефона и дори и да го вдигнеше намираше оправдание да ми затвори бързо,а всеки ден се чувахме и то разговори по час-два,намерих и снимки с нея в компютъра му и то на десктоп...
Не са ми изневерявали досега ... ама не съм и застрахована.
Като цяло мисля, че има ли изневяра грешката е във двамата, а не само в този който е прегрешил..
От хора които знам, че изневеряват съм чувала, че направиш ли го веднъж, ти се иска пак и пак и пак... Колко е вярно, не знам.
не при нас не е постоянно от негова старана е само и то от време на време,но съм сигорна че не ми е изневерявал до сега защото както казах се виждаме всеки ден,аз тая година завърших и не се занимавам с нищо още,и всеки ден го чакам от работа и отиваме у тях..като се замисля че всеки ден е това и найстина се получава еднообразие,защото ако излезем е веднаж на 2 седмици,понеже той като работи на смени и все е уморен или ми казва че не му се ходи никаде.Просто той се променя със много неща както бях споменала във една тема същото и при секса,до преди 6-7 месеца правехме всеки ден секс,а сега 2 мах 3 пъти в седмицата,но много хора ми казаха че и при тях е тъка,просто не може да е както в началото на връзката.Първоначално написано от mecho8888
Точно затова не бих простила,защото щом изневери чувставата са изтинали,и това не необратимо.Лично аз не знам за мъж или жена който е изневерил и не е повторил,макар и след време.Другото кото е болката и вечните съмнения биха ме съсипалииииПървоначално написано от djipsito
Еми, май са ми... първата щото си беше голяма курва. Така предположиха де, една приятелка наскороИначе прошка... не
![]()
![]()
хЪх...
Изневерявали са ми.Всъщност само една или поне само за нея знам със сигурност.Как разбрах ли-ами взех я с мене на Карлуково на изпита ми на курса по спелеология,тя се напи ,вдигна луд скандал,държа се тъпо,аз и теглих майната и тя си легна с един.На другия ден на обяд има наглостта да се появи на обяд ,пияна до козирката и да ми каже-ама ние нищо не сме праили...Прибирайки се към София,в колата и четох яко конско и като се прибрахме,на другия ден тя си събра багажа и си замина при техните...А като си помисля,че заради нея зарязах най-доброто момиче ,което някога съм срещал-един мъж като започне да мисли с долната глава става лошо...Относно еднообразието-това е нещото,което скапва всяка връзка-самия факт,че всеки ден го чакаш от работа и тн ,говори сам по себе си-ако не ти е изневерил ще го напраи в първия удобен момент или просто ще скъса с теб.Един съвет-остаи момчето малко да диша,ако разбира се искаш връзката ви да продължи))
^ Е, отчайвате ме. Приятелят ми е с 8 години по-голям от мен, независим, докато аз все още завися от родителите ми. И ми мрънкаше, че не се виждаме достатъчно, че не ме пускат да спя в тях, да направя нещо по въпроса. И направих, почти винаги когато поискам, мога да съм с него. Той това искаше. И казвате, че това ще го задуши и в един момент ще ме зареже или изневери, при положение, че той го желаеше?
добре кво тря му кажа примерно като се разделим преди да иде на работа и ми кажа примерно ако е 1ва ,,в 14 ме чакай" и аз даму кажа не искам или не мога ли???просто няма как да стане като сме свикнали...Първоначално написано от Devil69
Devil69 пък и нали се сещаш че и той го иска щом се виждаме,даже много пъти ми е казвал ако искам да остана у тях докато е на работа да не тичам само..
Именно. Казвате, че ви трябва свобода, а всъщност вие искате повече време с нас. Ние к'во да правим?Първоначално написано от kiki1991
![]()
можеби не толкова свобода колкото разнообразие..защото сега у тях живеем все едно сме женени едва ли не..аз му готвя сичко правя у тях за да му е добре,но всеки ден се получава едно и също,може би трябва да го карам да излизаме или да правим нещо различно..и аз нзм.Пък и скоро мисля да си търся работа и всичко ще е мн по-различно и ще се моля да не ни се променя виждането,но няма да стане щото както казах той работи на 3 смени...Първоначално написано от kremen4eto
пък не се знае и аз каква работа ще си намеря
^ Периодът, в който стояхме все у тях при нас приключи скоро. Той работеше до 17 часа, а аз трябваше да уча поне няколко часа след като той се върне от работа и ни оставаше час някъде само за нас двамата. После се научихме да съчетаваме нещата и да намерим време да си излизаме и да не се образува рутина в отношенията ни.
Но мисля, че съфорумците по-нагоре говорят точно за свободата, която искали мъжете да имат.
kiki1991, аз не мисля, че еднообразието ще се превърне в повод да ти изневери. Той ако си те обича, държи на теб и е свестен ще поговори с теб, преди да помисли да съсипва отношенията ви.
Аз имам един въпрос. Когато приятелят ми е навън с приятели аз трябва ли да разпитвам с кого и къде (за да види, че ми пука) или да не питам (за да не го задушавам)? Или трябва да намеря златната среда и да питам в границите? Понеже съм изпадала и в двете крайности и не беше добре.
Старай се да намериш златната среда, иначе ще се превърнеш в обсебваща (по-вероятния случай) или незаинтересована. Показвай умерен интерес и той ще те информира за всичко, което те вълнува.
И ти, и kiki1991 ужасно наподобявате нещата от цитираната от мен (по-горе) връзка. Мога да кажа как аз възприемах нещата...Първоначално написано от kremen4eto
Първоначално динамиката беше на максимум. Това продължи повече от година. Едва чаках да се прибера, за да измислим поредната щуротия. Малко неща останаха непробвани.
После се заовори за сериозност на връзката. Вътрешно реагирах като ужилен, но не го показах. Просто ясно осъзнавах произтичащите задължения и не ми се щеше да ги поема. Момичето(въпреки всичко, за нея мога да кажа само добри неща) се стараеше да сме постоянно заедно. Всяка вечер бяхме или у тях, или у нас. Всички се правеха, че не разбират, защото бяха по-стара генерация и не го приемаха за нормално.
Аз пък исках малко лично пространство. Колкото повече тя искаше да сме постоянно заедно, толкова повече "неотложни" неща намирах, за да не съм в къщи. Все повече се влачех с приятели. Любим спорт беше преминаване на 160км на автостоп, за да пием по кафе(буквално), в друг град.
Почти спряхме да излизаме(преди това харчех цяло състояние по барчета и дискотеки).
Тя започна да ходи сама по заведения. Постепенно се примири с поведението ми. Накрая директно ми предложи да разговаряме сериозно за брак, с уговорката, че изборът е или "да", или всеки по пътя си. Не отговорих категорично.
Кулминацията беше една нейна постъпка, при която ме излъга, че е бременна и се вбеси, че не скачам от радост, въпреки че казах, че започваме да действаме за сключване на брак. Но наистина не подскочих от радост, признавам. Просто поех(несъществуваща) отговорност.
После нещата съвсем се объркаха и край.
^ Ти си бил виновен. И на мен ми се е случвало да не искам кой знае колко да се виждаме, но не отказвам (и то като го лъжа), а по-скоро му давам шанс и излизаме и осъзнавам, че няма защо да не искам. Задавала съм си и въпроса "С този човек ли искам да съм?", но не съм предприемала нищо докато не бъда сигурна в отговора.
Ние обаче като че ли открихме начина да се справяме с пространството и задушаването. Винаги гледаме да излизаме заедно, но не само 2мата, а или с негови или с мои приятели. Така сме сред хора, не сме сами, което ни отпуска, а в същото време никой не се сърди, че другият не му обръща внимание. Когато пък единият не може да излезе, другият прави компромис и също си остава вкъщи.
Само че в нашата връзка и двамата мислим за бъдещето и го планираме.
Аз не разбирам защо на някои двойки им се струва толкова страшно да остават често вкъщи. Защо това толкова ги плаши? На нас ни е много приятно, дрънкаме и правим всякакви глупости. Един негов приятел беше казал "На вас ще ви е много хубаво, ако живеете заедно. Винаги имате за какво да се засмеете и какво да си кажете." Може би зависи от връзката.![]()
Уф, това виждане. И аз колко съм въртяла да се виждаме по-често. Когато се "сгаджосахме" срещите ни бяха 3-4 пъти седмично макс. После станаха 2 дни без да излизаме, а накрая-понеделник или петък (рядко и двете). Обичах просто да сме заедно. И така до преди да заживеем заедно. Когато не е на работа се случва 24 часа да сме заедно у дома. Ама ежедневието ни е друго от "срещите". Имаме си дом и се грижим за него. Днес докато се обърна...пак свърши деня.
Сега се виждаме сутрин, на обед и вечерта след като се върне от работа (лекции)+почивните дни по цял ден. Максимум 5 часа пауза да има. Миналата седмица имаше работа и не се прибра на обяд. Все едно с дни не се бяхме виждали...Много свикнах да е край мен
kiki1991, дай малко свобода. Кажи, че имаш ангажимент, измисли си като трябва. Навий си на пръста поне 1 ден на 10 дни да не се виждате...много помага и на секса, и на рутината. Тоя ден разговор по телефона максимум 2-3 минути. Позволи му да изпита липса...
Ами какво да кажа.Не съм човека с дългите връзки като вас.Най-дългата ми връзка е 6 месеца и беше точно преди момичето ,за което разказах по-горе.Беше идеалната връзка-аз тогава не бях на работа,бях си по-скоро вкъщи и ходех на тренировки.Тя ходеше на лекции и на работа.Като намереше време идваше у нас,правехме най-якия секс на света и така.От време навреме излизахме по заведения насам натам.Нито аз и държех сметка с кой е и къде е нито тя на мен.И времето си мина неусетно и даже не съм си и помислил за изневяра.С другата пък точно обратното-живеехме на семейни начала.Тя ходеше на училище,аз на работа и после вкъщи.Вечр секс,сутрин секс,когато и където да се хванехме и правехме секс.Водех я насам натам,обиколили сме цяла България буквално...И въпреки това тя ми изневери![]()
![]()
Не съм и твърдял друго. Но с една малка уговорка: можеше първо да прекрати отношенията си с мен, а после да се занимава с друг. При това положение, за мен остана твърдото убеждение, че просто искаше да си подсигури партнор. Така и постъпи, на практика-омъжи се за човек, който беше с няколко години по-млад от баща й. Не мога да я обвиня - бизнесмен, от истинските, доколкото имах информация. Създаде семейство, въпреки че на пръв поглед всичко изглежда, че е заради пари. Мисля, че не е сгрешила.Първоначално написано от kremen4eto
^ Може би изневярата е била с цел да усети, че ти пука. И такива неща като твоята история се случват. Хората може да имат идеална връзка, но не са ли на една вълна, нямат ли едни и същи планове за бъдещето, няма как да оцелее връзката.
Дали изборът и е правилен си знае само тя (дори не е задължително). Искала е сериозни отношения, брак, деца, а ти - не. И вместо да се лута в търсене на този, който ще иска, е избрала този, за който е сигурна, че желае да се задоми.
Кофти. Хората можем много да заблуждаваме. Предполагам хубавата връзка, само на теб ти се е струвала така. Имах приятел, който правеше много за мен и си мислеше, че съм щастлива. Но то така си и изглеждаше, само аз знаех, че не го обичам и не искам да съм с него. И един ден просто го зарязах. От морална гледна точка не му изневерих, но имах идеалната възможност. А той мислеше, че всичко върви идеално ...Първоначално написано от Devil69
Не мога да си обясня защо хората постъпват така. Правил съм го и аз, признавам. Много хора биха завидели на това, което ми се предлагаше. В един момент просто реших и скъсахме. Почти година се крих, като забраних да казват, че съм в къщи, ако ме търси. В работата беше същото... Не знам защо го правех. И до сега не мога да си обясня.Първоначално написано от kremen4eto
^ Аз мога да кажа за себе си защо го правех. Цялата ни връзка започна като той ме навиваше, аз не бях убедена, че искам, но накрая се съгласих, като реших просто да пробвам. Само че той избърза с щастието и любовта и т.н., а аз просто пробвах. Предпочетох да спра тогава, отколкото по-късно и да го нараня още повече, въпреки че ми казваха да си дам време.
На мен ми изневериха. Ходех с едно момче на 22, което беше най-страхотния човек в живота ми, беше наистина много хубаво всичко между нас, но се намеси една моя приятелка уж, която го съблазнила докато той бил пиян и го оправила и аз ги заварих щото отидох на въпросния купон малко по-късно, за да видя как вървят нещата. Нея я изкарах гола пред другите и я направих на нищо, а той горкият не знаеше кво става![]()
Бях бясна, направо не знаех какво да правя, всички мен гледаха. Сега я мислят за най-долнопробната курва и всеки я мрази, благодарение на мен. Много съм доволна от себе си.
Не след дълго скъсахме. Просто защото имахме недоразумения пък и той не е мъж за 1 жена и това ме дразнеше много : ))) и просто сложих край на всичко : )) И аз му изневерих де ха-ха : )) просто реших да бъда гадна, както той беше с мен : )) Сега общуваме съвсем нормално, пием кафе зааедно и всичко е ОК между нас, просто приятели : )
Ебати животното си!!!Първоначално написано от dirtyhornybitchez
Ами, изнасилили са го!
Какво да прави човекът? Той с какво е виновен за тази му съдба!![]()