Така. Вярата, в своето най-чисто измерение, съвсем в зараждането си, е едно много силно благо. Когато първобитните хора например са виждали мълнии, науките въобще не са почнали развитието си, така че схващането, че има по-висша сила, която бди над Земята, е било първосигнално. Не са могли да си обяснят явленията чисто научно, така че това е било един вид инстинкт.
За съжаление в по-късните векове разни алчни хора са видели в религията едно мощно оръжие за власт и пари. Точно това е причината за всички религиозни войни, появата на различните направления на християнството и т.н. Може да се каже, че религията има както много добри страни, така и много лоши. И все пак, ако не са се били зародили всички тези религии, определено развитието на света е нямало да бъде толкова голямо, колкото е сега. Защото тази вяра колкото дърпа развитието ни назад по отношение на науките, заслепяване, войни, манипулация и т.н., толкова е и подпомогнала развитието ни, че и два пъти.
Конкретно на въпроса на Серсери –> според мен manliftingbanner е прав. Да, в началото, докато децата са малки и възприемат всичко за чиста монета, е твърде възможно да им бъде насадено от родителите дадено вярване. Но идва един момент, в който това дете е вече достатъчно пораснало, че да осъзнае какви всъщност са му истинските убеждения и да почне да води живота си според вече новия начин на мислене.