Вижте, малко от вас са ме разбрали.. Искам да кажа - никога не съм бягала! В началото, просто не исках да призная пред себе си, та камоли пред него, че съм хлътнала.. Съжалявам, за което, просто всеки път в който отворя сърцето си - то е разбито.. И нали се сещате, че след няколко подобни случея, човек става по предпазлив.. Това бях и аз.. Та, за онези които мислят, че е било чиста подигравка, мога с силен глас и високо вдигната глава да кажа - Абе вие луди сте!? За това момче и в огъня влизах тогава - влизам и сега!!! И все още той ми казва " Нали знаеш, че квото и да става може да дойдеш при мен и да ми кажеш,.. Оставам си зад теб - както винаги" ..