Цитирай Първоначално написано от RoSKo0o0
Аз откакто съм сам, не се чувствам жив.
А трябва, нищо че доскоро и аз така се чувствах, ама все пак... Почвам да се уча първо да съм щастлива сама със себе си, а не щастието ми да зависи от някой друг. Ние сами си набиваме някви филми и страдаме заради тва, а после обвиняваме другия, което е грешно според мен.
Мисля че бъркаме мога и искам понякога...Когато сме щастливи мислим, че не можем без даден човек. Когато сме наранени си даваме сметка, че можем, ама не искаме...
Друг е въпроса кой до каква степен се оставя да е даденост за другия. Като цяло е досадно цялото тва обсебване, въпреки че не е с лоша умисъл. Просто сме егоисти...