Случвало ми се е, само че не ми беше яко, а ме обзе яд и ми стана гадно. Не съм се възползвала, не мисля и да го правя някога, все пак съм го обичала и го обичам този човек. Един ден просто ми писна да ме унижава и да ме мачка и се оттеглих, сега чакам той сам да ме потърси, вместо пак да тичам по него, колкото и да ми се иска да говоря с него.
От обич кви ли не глупости правим, ама според мен си струва, ако човекът си струва...
Много често мислим само за себе си като сме наранени, без да се замисляме за причините и без да се замисляме, че и ние сами сме си виновни донякъде.