Разумът или сърцето?

[ludata90]

Много е лошо когато си поставен в ситуация, в която се налага да избираш между това да се довериш на разума или да оставиш сърцето да те води. Намирам се в сложна ситуация, мисля, че съм на възраст, в която мога да взема решение, но понякога човек има нужда да чуе внението и на други хора, още повече когато е заслепен от любовта. Затова реших да пиша тук. Имам връзка вече година и седем месеца. Чувствата ми са много силни. Приятелят ми е първият, към когото някога съм изпитвала толкова силни чувства. Дори е единственият, за когото бих казала, че обичам(за мен тази дума значи много). В началото на връзката ни всичко беше прекрасно. Но напоследък се появяват проблеми. Ако трябва да послушам разума си трябва да го останя и да намеря начин да продължа без него. Единственото, което ме спира е това, че имам много силни чувства и съм адски привързана. Много ми е близък. Ако остана без него ще стигна дъното и трудно ще го преживея, ще бъда съкрушена.
Проблемът е, че промени отношението си към мен. Често се чувствам обидена и наранена. А дори сега разбирам и, че ме е лъгал за 3ти човек, за който разбрах, но бях успокоена с думите "тя ми е само позната". Вчера разбрах, че не е така. Излизал е с нея с наверения да я "свали", ако мога така да се изразя. В една връзка държа най-много на доверието и съм му имала доверие на 100%, а сега разбирам, че съм била лъгана. Мислейки трезво не бих търпяла да бъда лъгана, мразя лъжата. Но ме спират чувствата, които са много силни. Но въпросът е какво бих могла да направя в момента? Знам, че правилният отговар е да го оставя, но как да си го причиня?????

[FuckedUp]

Зарязваш го и точка.

Ако остана без него ще стигна дъното и трудно ще го преживея, ще бъда съкрушена.

- тъпо самовнушение.Гледай го от добрата му страна.
Не знам, ти си решаваш.

[rtpghhfcz]

И да ти дадем съвет да не го оставяш, и да се бориш за него, няма да има смисъл. Сега те лъже и после ще го прави. Ти му имаш доверие, а той си играе с теб. Така ще е в бъдеще. Отговори си на въпроса " Има ли смисъл да бъда с човек, който си играе с чувствата ми, обижда ме и злоупотребява с моето доверие? " Добре, харесвам го, но това не променя фактът, че може да ми тегли чертата утре, след 2 дена и т.н. Силни чувства - при всички е така, когато имат връзка в такъв голям период. Ще го преодолееш, вярно- трудно, ще изминат месеци, но ще го преодолееш. Сама осъзнаваш, че ще ти дадем подобен съвет, това означава, че знаеш кое е правилно и разумно. Съжалявам, ако съм те обидил в този пост, но смятам, че това е правилно.

[rPtAz]

зарежи разума си..

[IndependentGirl]

В тази ситуация послушай разума.

[FreakBitch]

Била съм в същото положение като теб, с две изключения : той се натиска с бившата си; връзката ни е по-кратка - почти 8 месеца.
Случая с бившата беше на 2рия месец. Бях пред дилема, простих му. Чувствам се горда от постъпката си, защото наистина успях да му простя.
За мен той също е първото същество, към което чувствам подобно нещо.
Наскоро също ми минаваха подобни мисли през главата, когато за няколко дни се държеше меко казано зле. От всичко най-мразя да ме игнорират и да не се държат мило с мен. И други издънки имаше. Бях дала на себе си изпитателен срок, ако продължаваше така, щеше да се наложи да си хване пътя, колкото и да не ми се искаше. Обаче, когато се видяхме през уикенда той се държа чудесно, беше си същия човек, когото обичам, отново ме накара да се рея из небесата (няма да обяснявам как)..
Идеята ми е, че трябва да му дадеш шанс, не при първата изцепка да му биеш шута, ако наистина държиш на него, няма да се оттървеш от него толкова лесно..
Казано накратно: Слушай сърцето си, само тогава можеш да си истински щастлива.

[KaPrIzZcHeTo]

Винаги слушам сърцето.

[djipsito]

Понякога трябва да забравим какво чувстваме и да помислим какво заслужаваме...

Ако си си внушила че ще си съкрушена от раздялата, така ще бъде, ако си с нагласата, че така е по-добре за теб и че се оттърваш от неблагодарник, може и да ти е по-лесно да го преживееш.
Слушай разума, сърцето винаги е "наивно" и най-лесно ранимо.
Ако решиш да продължиш с него, накрая ще се чувстваш като пълна глупачка, а е по-лесно да простиш това, че някой те е излъгал, отколкото да простиш на себе си, че си давала шансове, че си търпяла и т.н...

[DarkTemplar]

От темата дотук става ясно, че разума е едва ли не лошото ченге, а сърцето - доброто. Нима разумът не може да прощава?

Колежката над мен ти каза много правилно - прецени дали си струва и тогава вземи съответното решение. И дали гафът му е единствен и изолиран случай или нещо системно.

[FuckedUp]

Само да кажа, че това "да слушаш сърцето" го има само по наивните филмчета. Ако някой иска да спорим - I'm right here.

[mincheto]

И аз съм имала такава ситуация.Но бях продължила да го обичам и въпреки всичките му изневери и лъжи 'връзката' ни продължи 2г.Но това не беше пълноценна връзка,най-вече поради факта,че знаех,че винаги ще ме лъже,пренебрегва и изневерява....ноооо,въпреки всичко,аз го обичах.
Бях му простила всичко отдавна,но в един момент ми писна,размислишлявах много и си дадох сметка,че така не може да продължава.Сложих край на всичко,и си намерих свестно,сериозно момче,скоето си казваме всичко и двамата мразиме лъжите, и съм му казала,че,ако някой ден има друга,просто да ми го каже без да ме лъже.Колкото и да ме боли след това,ще се оправя,но преди всичко да не ме лъже.Така,че моят съвет е колкото и да ти е мъчно,да го оставиш и да си намеришнякое достойно момче.Ще ти е трудно,но така трябва.

[MaLkaTa_LaDy]

Понякога трябва да забравим какво чувстваме и да помислим какво заслужаваме...

Подкрепям. Ако го зарежеш с мисълта, че трудно ще го преживееш, вероятно наистина ще е така. Но ако вярваш, че той просто не те заслужава и запазиш гордостта си, ще ти мине бързо.

[FuckingFreak]

Била съм в същото положение като теб, с две изключения : той се натиска с бившата си; връзката ни е по-кратка - почти 8 месеца.
Случая с бившата беше на 2рия месец. Бях пред дилема, простих му. Чувствам се горда от постъпката си, защото наистина успях да му простя.
За мен той също е първото същество, към което чувствам подобно нещо.
Наскоро също ми минаваха подобни мисли през главата, когато за няколко дни се държеше меко казано зле. От всичко най-мразя да ме игнорират и да не се държат мило с мен. И други издънки имаше. Бях дала на себе си изпитателен срок, ако продължаваше така, щеше да се наложи да си хване пътя, колкото и да не ми се искаше. Обаче, когато се видяхме през уикенда той се държа чудесно, беше си същия човек, когото обичам, отново ме накара да се рея из небесата (няма да обяснявам как)..
Идеята ми е, че трябва да му дадеш шанс, не при първата изцепка да му биеш шута, ако наистина държиш на него, няма да се оттървеш от него толкова лесно..
Казано накратно: Слушай сърцето си, само тогава можеш да си истински щастлива.

Подкрепям. Дай му шанс, но не му казвай нещо от сорта на "това ти е последната възможност да си с мен". Не му казвай нищо, дръж се както обикновено. Ако наистина това за теб е любим човек и държиш на него би му простила, друг е въпроса дали после той ще остане 'любим'. След такава издънка доверието пада и се започва едно дебнене, ревнуване.. Но аз лично не бих постъпила точно така.. Дори криенето на нещо за мен е лъжа, а от всичко най мразя да ме лъжат. Ти прецени дали това е човекът за теб, дай си сметка, защото ако сега не помислиш над този въпрос съвсем скоро може и да е късно вече..

[sladur4etyYy]

не се дръж като слабохарактерно, лигаво момиченце, а покажи вратата на тоя ''симпатяга''. ако не го сториш сега, ще съжаляваш десетократно след време.