Аз съм почти на 20 години(момче) и се очертават поредните празници в къщи. Нямам почти никакви приятели- през живота не съм и имал истински. Тийн годините ми минаха в една изолация. До сега не успях да задържа хора до себе си. Годините през средното бяха толкова скучни - че няма накъде. А сега студентския живот се опитвам да променя нещо- но почти без успех. Студентския празник не го усетих (друг е въпроса, че нямаше организация като хората, но все пак хората си го честваха, а аз нямаше с кого). И сега лекции и вкъщи - това е моя живот. Другите излизат насам натам, а аз както винаги няма с кого. Къде бъркам и защо. По принцип съм добър и се стремя да помогна, където мога, но нигой не го оценява. Дали хората бягат от мен или аз от тях не знам, но такъв живот немога да продължа да живея. Чудя се да взема да зарежа следването и да работя, защото тук се чувствам излишен и в тежест . Дори при това положение не съм и мислил за момичета, защото такъв не виждам к'во могат да харесат в мен . От малък град съм и сега да тръгна да се опознавам с хора не вярвам , че ще стане- всичко се знае. Друг проблем е ,че ме мислят за тъп ( с такова впечатление съм останал), през годините всички се държаха така с мен. Няма кой да ме оцени, и сравнително съм разполагал с по малко пари от другите. Каквото и да пиша - факт е ,че една част от най-хубавите години ми минаха така и не знам от къде да почна наново. Чувствам се подтиснат, а от това не съм и толкова общителен. Думи като купони,дискотеки, компании са ми чужди и непознати. Отивал съм няколко пъти на дискотека, но неможах да се адаптирам и приобща. Мисля си , да се махна от тази държава и да работя някъде иначе ще си остана сам и аутсайдер. Може би някои ще кажат, че седя много на компа, но го правя защото няма какво да правя. А в последно време дори гледам по малко да съм на компа, но това не променя нещата.