Историята е следната: харесвам си една съученичка, но май май тя не. Основния проблем е този глупав срам от който само губя. Когато я заговоря на общи теми винаги и ми отговаря, но тя е така с всички. Закачал съм я, но не е показала признаци, че й харесва. Писал съм по скайп няколко пъти и там ми отговаряше, но само с да и не. Не съм й задавал въпроси на които да отговаря по този начин. Напълно съм сигурен, че тя знае, че я харесвам. От време на време ме заглежда, но това не значи нищо. Искам да разбера дали има някакви симпатии към мен, но как? Много здраво съм хлътнал. Лошото е, че винаги от зелените ябълки избирам единствената червена. Знам, че момичетата не ядат момчета и че няма нищо страшно да говориш с момиче, обаче срамът винаги надделява над мен. Най-лошото от всичко е, че постоянно си повтарям, че ще ме отрежи. Това наистина може да се случи, ако продължа да си го повтарям... Трябва да си променя начина на мислене може би...

П.П И двамата сме на 17