Имала съм само една първа среща - с човека, който съм в момента. Беше невероятно, не млъкнахме и за секунда.
Да почна от начало - той е от моето училище, 2 години по-голям, в същата смяна. Още от началото си го бях харесала, но нищо не направих по въпроса (Той твърди, че и той ме бил харесал от началото на годината и съм била единственото момиче, което запомнил от "малките" ). Попитал един негов познат, който пък е от съседния клас (мой набор) и той казал: "бе, май я познавам, виж ми в приятелите във ФБ".
Тръгнал нашият да разглежда и попаднал на няква профилна снимка с нещо рошаво отдясно и лице отляво. Чукнал, разгледал и другите и ХОП - оказала съм се аз, целуваща кучето си
Писа ми супер тъпо ЛС: "Абе, ти не беше ли от Английската, мяркал съм те по коридорите" (в профила ми пише къде уча :Д).. Разменихме скайп, писахме си седмица, говорихме си чат-пат в даскало и излязохме. Първата ми реплика беше "Здрасти", втората - "Та, защо мислиш, че християнството е глупост?"

Още щом влязохме в заведението, аз се чудих дали да седна до или срещу него. Седнах до него, за да не си прецакам шансовете, и слава Богу! Не млъкнахме, разпитвах го постоянно за фехтовка (републикански шампион е бил), за книги, за филми, за немски. И двамата сме били при една и съща класна в 8-ми клас, която си е извор на бая разговори И постепенно усетих как той лееекичко се примъква към мен. Диванът беше хлъзгав такъв и като се мърдаше по-близо, се чуваше леко скрибуцане. Галеше ме с един пръст в основата на врата и както беше на един метър, така се оказа тооочно до мен. Както си говорихме, в един момент млъкнахме и двамата, погледнахме се и си налетяхме
Беше си перфектна първа среща!

Съжалявам за дългия пост *срамува се*