Щастие

Желая еди-какво-си ,получавам го => щастлив съм
Желая еди-какво-си ,получавам го => удовлетворен съм


Когато сме във възход и получаваме това ,което желаем ,сме щастливи.

Това ,което би удовлетворило мен за жалост не присъства в списъка ,но пък и парите като средство за постигане са добър вариант

Зип ,след като според теб това не е вярно ,кажи ми - какво е щастието за теб ? Пастърма ,за теб важи същото.

Желанието не е равно на щастие...Аз мога да желая нещо, но това не значи, че ще го имам...Аз желая да притежавам Слънцето...ще сбъдна ли желанието си...На теория да...но на практика не...

[Wits]

Желанието не е равно на щастие...Аз мога да желая нещо, но това не значи, че ще го имам...Аз желая да притежавам Слънцето...ще сбъдна ли желанието си...На теория да...но на практика не...

Твоята бавнотия ме притеснява. Oт това което написах, щастието е равно на удовлетворенията върху желанията (Щ=У/Ж). Следователно щастието е правопропорционално на по-малкото желания които имаме и повечето удовлетворения които постигаме. Оценяването на щастието е съвсем друг въпрос и зависи от психическото състояние на човек(за което спами зипфейл).

П.С.:Сериозно, защо повечето се отклоняват към общи разсъждения, често нямащи нищо общо с темата...

Е Зипфейл написа 1 прост пример...който показва, че....не е така...

[Auriss]

Най-простия пример - познавам хора които цял живот тичат след някакви цели и постижения, и все пак никога не са щастливи. Защото позволяват да бъдат управлявани от егото си, а то никога не може да бъде задоволено, винаги е недоволно, нещастно и завистиливо и винаги ще иска повече

Кюфтак ,ще се опитам да го кажа на теб и на Зип възможно най-просто как аз виждам нещата :

"Човек е толкова голям ,колкото са големи мечтите му"

Казах го и ще го кажа пак - да си щастлив значи да имаш това ,което желаеш.
Дали е материално или не ,няма значение.
Ти казваш искам Слънцето - ок ,ако това е мечтата ти ,получавайки го ще си щастлив ,нали ? Факт е ,че няма как да се сбъдне и ще си седиш нещастен ,но това е друга тема .

И това да се научиш да се радваш на това ,което имаш ,дали е щастие ?
Или просто примирение ?

Да живееш в настоящето, а не в минали съжаления или в бъдещи фантазии. Когато се освободиш от чуждото влияние и моделите налагани ти от обществото и се научиш да бъдеш себе си. Когато спреш да бъдеш управляван от страховете и комплексите си. Когато почнеш си радваш на чуждите успехи, а не само на своите..

Да живееш в настоящето ,а не в бъдещи фантазии ? Не са ли точно фантазиите това ,което осмисля съществуването на човека ? Да се стремиш към нещо ,за което копнееш. Можеш ли честно да ми кажеш ,че ако ти се сбъднат мечтите няма да си истински щастлив ? Или нямаш такива ,в което се съмнявам ?

Колкото до моделите и комплексите - това са друг тип хора ,които няма нужда да коментирам в тема за философия . Интелигентните хора имат цел в живота си ,постигането на която евентуално ще им донесе щастие. Останалите просто си изживяват живота.

Желание е съвсем различно от сбъднато желание...аз не видях да се казва сбъднато желание...това е различно...

[Auriss]

Ех ,Кьофтьо ,ми разбира се ,че това има предвид човека. Поне се надявам .

Да искаш нещо едва ли те прави щастлив. Но си щастлив ,когато го получиш . В този смисъл удовлетвореното желание е щастие. Той дори си го е написал в предния пост.

[ZipFail]

И после какво ? Като постигнеш всичко което искаш, какво ще правиш след това ? Естествено ще си поставиш нови цели...и това ще донесе ново неудовлетворение и ново нещастие до краткия момент в който ги постигнеш и ще си щастлив за малко...и после кръга на неудовлетворение започва отначало...

Щастието не е място, то е път. Дори да постигнеш всички неща които искаш, при пътя ти към тях ти ще си се променил и ще имат съвсем друго значение и смисъл за теб и вече ще искаш нови неща. И ако не умееш да се наслаждаваш на пътя, то ще си вечно нещастен.
И да, мечтите осмислят живота на човека. Но не и фантазиите. Разликата е голяма. Защото при постоянното фантазиране отлагаш живота си, за да си представяш бъдещето. Защото не можеш да се насладиш на живота, когато не си тук и сега, а в някакъв преполагаeм бъдещ момент.

Тази тема е с доста зависи...не може да се каже конктетно...винаги може да има противопоставяния(почти)...

[montana6]

Ще си позволя да копирам едно мнение на индийския философ Джиду Кришнамурти.



"Ако желаете да направите нещо приятно, вие си мислите, че ще бъдете щастлив, когато го постигнете. Може да искате да се ожените за най-богатия човек, или за най-красивото момиче, или да издържите някакъв изпит, или да бъдете похвалени от някого, и си мислите, че с постигането на това, което желаете, ще се почувствате щастливи. Но това ли е щастието? Не увяхва ли то скоро, както цветето, което разцъфтява сутринта и увяхва вечерта? И все пак това е животът ни и това, което искаме. Ние се задоволяваме с такива повърхностни неща: да имаме кола или сигурна работа, да изпитваме дребнави емоции заради нищожни неща - като момчето, което е щастливо, когато пуска хвърчилото си на силния вятър и няколко минути след това е обляно в сълзи. Това е животът ни и с това се задоволяваме. Ние не казваме никога "Аз ще отдам цялото си сърце, енергията си, цялото си същество, за да открия какво е щастието." Ние не сме много сериозни, не изпитваме много дълбоки чувства, и така се задоволяваме с дребни неща.

Но щастието не е нещо, което можете да търсите, то е резултат, следствие. Ако търсите щастието заради самото него, то няма да има смисъл. Щастието идва непоканено и в момента, в който осъзнаете, че сте щастливи, вие вече не сте щастливи. Питам се дали сте забелязали това? Ако изведнъж сте радостни без да имате нищо особено предвид, вие се чувствате свободни да се усмихвате, да сте щастливи. Но в момента, в който осъзнаете това, вие го губите, не е ли така? Самоосъзнаването на щастието, или търсенето на щастието, означава край на щастието. Щастие има само когато азът и желанията му са отстранени.

Преподават ви много математика, вие посвещавате дните си в изучаване на история, география, физика, биология и т.н. Но вие и учителите ви отделяте ли въобще някакво време, за да помислите за тези много по-сериозни неща? Седите ли някога спокойно, с добре изправен гръб, без да се движите, за да разберете красотата на мълчанието? Оставяте ли някога умът си да скита, не за дребни неща, а експанзивно, нашироко, дълбоко, за да изследва, да открива?

А знаете ли какво става по света? Това, което става по света, е проекция на онова, което става вътрешно във всеки от нас. Това, което сме ние, е светът. Повечето от нас са неспокойни, ние сме алчни, желаем да притежаваме, ние сме завистливи и съдим хората - и точно това става по света, само че по по-драматичен, безмилостен начин. Но нито вие, нито учителите ви отделяте някакво време, за да помислите за всичко това. А ако посвещавате само малко време всеки ден, за да помислите сериозно за тези неща, може да се предизвика цялостна революция и да се създаде един нов свят. И, уверявам ви, трябва да се създаде нов свят, свят, който да не е продължение на същото гнило общество под друга форма. Но вие не можете да създадете новия свят, ако умът ви не е буден, наблюдателен, ако не осъзнавате по експанзивен начин - ето защо е толкова важно, докато сте млади, да посвещавате известно време на размишление върху тези много сериозни въпроси, а не само да прекарвате дните си в изучаване на няколко предмета, което не води до никъде, освен до работа и смърт. Така че наистина помислете сериозно за всички тези неща, защото това размишление носи необикновено чувство на радост, на щастие."

Има доста истина в думите на Кришнамурти...

[Jullieta]

Мммм, найс Много ми се харесват думите на Джиду Кришнамурти

Когато бях девойка, един ден баща ми ме попитах какво е това: умножава се когато го споделяме?

Знаете ли?

[ZipFail]

Когато бях девойка, един ден баща ми ме попитах какво е това: умножава се когато го споделяме?

Знаете ли?

Венерически болести ?

[gandalfepi4]

Когато бях девойка, един ден баща ми ме попитах какво е това: умножава се когато го споделяме?

Знаете ли?

Венерически болести ?

+1

Мммм, найс Много ми се харесват думите на Джиду Кришнамурти

Когато бях девойка, един ден баща ми ме попитах какво е това: умножава се когато го споделяме?

Знаете ли?

Извън всякакви подигравки....Знанието??????

[Nam3less3]

Когато бях девойка, един ден баща ми ме попитах какво е това: умножава се когато го споделяме?

Знаете ли?

Венерически болести ?

[mech0]

Ами в цялата тема се говори за щастие - логично е да е то.

Ами в цялата тема се говори за щастие - логично е да е то.

А как се предава от човек на човек...? Как се споделя...?

[mech0]

Когато хората около теб са щастливи, ти малко или много също почваш да се чувсташ щастлив.

Когато хората около теб са щастливи, ти малко или много също почваш да се чувсташ щастлив.

Това не е вярно...

[mech0]

Когато хората около теб са щастливи, ти малко или много също почваш да се чувсташ щастлив.

Това не е вярно...

Добре просветителю, за всеки човек си е персонално, но мисля, че при повечето хора е така. Не можеш според мен да отречеш, че когато гаджето ти е щастливо и го демонстрира пред теб ти малко или много споделяш щастието и.

[ZipFail]

Кюфтето е прав, човек е най-щаслив когато дргуите около него са нещастни, а не когато споделят щастието си

mecho това може да те зарадва(ако те е грижа за човека)...но не те прави щастлив...
A Zipfail незнам дали се подиграваш или го казваш защото го мислиш...но за много е така...

[ZipFail]

Отчайвам се за бъдещето на човечеството като влеза в този раздел, честно..



И да, щастието е истинско, когато е споделено.

Отчайвам се за бъдещето на човечеството като влеза в този раздел, честно..



И да, щастието е истинско, когато е споделено.

Зависи...ако споделиш и ти се подиграят...ти ще се подтиснеш...и ще стане обратно на щастието...например....