Най-простия пример - познавам хора които цял живот тичат след някакви цели и постижения, и все пак никога не са щастливи. Защото позволяват да бъдат управлявани от егото си, а то никога не може да бъде задоволено, винаги е недоволно, нещастно и завистиливо и винаги ще иска повече
Кюфтак ,ще се опитам да го кажа на теб и на Зип възможно най-просто как аз виждам нещата :

"Човек е толкова голям ,колкото са големи мечтите му"

Казах го и ще го кажа пак - да си щастлив значи да имаш това ,което желаеш.
Дали е материално или не ,няма значение.
Ти казваш искам Слънцето - ок ,ако това е мечтата ти ,получавайки го ще си щастлив ,нали ? Факт е ,че няма как да се сбъдне и ще си седиш нещастен ,но това е друга тема .

И това да се научиш да се радваш на това ,което имаш ,дали е щастие ?
Или просто примирение ?

Да живееш в настоящето, а не в минали съжаления или в бъдещи фантазии. Когато се освободиш от чуждото влияние и моделите налагани ти от обществото и се научиш да бъдеш себе си. Когато спреш да бъдеш управляван от страховете и комплексите си. Когато почнеш си радваш на чуждите успехи, а не само на своите..
Да живееш в настоящето ,а не в бъдещи фантазии ? Не са ли точно фантазиите това ,което осмисля съществуването на човека ? Да се стремиш към нещо ,за което копнееш. Можеш ли честно да ми кажеш ,че ако ти се сбъднат мечтите няма да си истински щастлив ? Или нямаш такива ,в което се съмнявам ?

Колкото до моделите и комплексите - това са друг тип хора ,които няма нужда да коментирам в тема за философия . Интелигентните хора имат цел в живота си ,постигането на която евентуално ще им донесе щастие. Останалите просто си изживяват живота.