Пълнолетен...и сега какво?

[ShtrudeL]

След като минахте 18 почувствахте ли се порастнали>? А сега?
Живеете ли в реалността?
Аз...мисля, че пораствам изкуствено и на сила. О.о

[3oPuTy]

Като станах на 18 години въобще не се чувствах пълнолетна/голяма/възрастна/...
Едва сега,когато завърших средното си образование,започнах да усещам,че съм пораснала и че трябва да мисля за бъдещето си.След месец правя 20 години и съм направо в шок!Налегнала ме е няк'ва депресия,само се чудя к'во понапред да правя ... Като за капак ся уча на 2 места,защото карам и 13 клас задочно и е още по-сложно

[minus273dot15]

Пораствало насила И кой лошковец ти причинява това? Веднага сфромираме ударна група от форума, отиваме и го пребиваме с възглавници

Порастването няма преломна точка и не е подходящо да го измерваш с години. Колкото повече опит натрупваш, толкова по-порастнал се чувстваш. Горната граница не съм я ударил още, а по мои смели предположения просто няма такава. Опита дава увереност, че ще се справиш с проблемите. През колкото повече проблеми минеш - толкова по-голяма увереност. А липсата на страх и неувереност... убива детското в теб.

Иронията в случая е, че децата са проектирани да се самоунищожат. Те са любопитни. Любопитството води до опит, опита до увереност... и след известно време те вече не са деца. Кофти, а?

Да се разровя за пример... уф... прашасало... бях на 16 и си мислех, че ще е много готино да си имаш собствен апартамент. Мрънках, получих ключовете от един свободен. Изключително се разочаровах като открих, че няма магически феи, които чистят докато спим. Липсата на магически тави и тенджери, които готвят сами също заби нож в детското ми сърце. Това колкото и ужасно да излгежда, беше само подготовката за по-лошите неща, които се задаваха. Първата сметка за ток я приех с героичен стоицъзъм. Дълго стоях и я гледах, някак героично. Е, то си беше подвид да направиш такава сметка. Обаче втората честитка от енергото сломи иначе героичната ми особа. Тъкмо претръпваш да виждаш големи цифри и те - хоп, изненада, спират ти тока. Ново десет.

Това изостри сетивата ми - до ден днешен се ориентирам много добре в абсолютна тъмнина. Също така постепенно усъвършенствах познанията си за вечеря на свещи. Изключително романтично. Освен когато искаш да си вземеш душ - това, сладури, е естествения отбор. Ако някога ме затворят в потъваща подводница, която се пълни отвсякъде с вода, то спокойно можем да се обзаложим, че ще съм първит стигнал до торпедният апарат и измъкнал се през него. Ония лигльовци в холивудските филми ряпа да ядат пред мен.

Естествено едно зло никога не идва само. Свършиха парите, свърши храната. Три дена на ябълки и лук. Да ви кажа - изобщо не се комбинират добре. Спокойно, не съм умрял от глад - обиколих всички съседи за по една чаша захар. Голямо хрупане падна. Мислите, че се предадох? Аз да не съм някакъв лигльо... На четвъртият ден взривиха съседа. Просто така. Отишъл си на училище, а през това време - ПУФ. Връщаш се и гледаш отдалеч някакъв дим. Който се оказва от твоят блок. Който някак си е на твоят етаж. Леко нервно се качваш нагоре и откриваш с малка доза изненада, че вече коридорът ти и този на съседа ти са се превърнали в общо помещение с по-голяма площ.

Капитулирах. Липсата на външна врата и всички прозорци някак ме принуди. Прибрах се при родителите ми, за съжаление малко по-порастнал. Въх! Те имаха ток! Храна! Изверги! И още един куп неща, които ми липсваха. Без да се усетя започнах да внимавам със замърсяването, каква сметка за ток генерирам, какви малоумници с бомби се навъртат наоколо...

Пак се отплеснах...

Интересното обаче е, че знаеш какво е да си дете, въпреки е порастваш. Винаги когато поискаш, можеш пак да бъдеш. Зависи само и единствено от теб. Също така и доколко да си дете. Изкуството да си самоконтролиращ се идиот. Защото децата са идиотчета

ПП. Ако живеех в реалността отдавна щях да съм се отказал...

[Slawi92]

Все още не се чуствам на 18 ... но като мине май месец мисла че доста бързо ще се почуствам ... когато даскалото приключи ...

[Jeuelle]

Ooo, нищо не става. Нали знаеш клишето, че човек е на толкова, на колкото се чувства. Единствената промяна беше в това, че не ми се налагаше дафалшифиццирам личната си карта повече

[Johny]

Леле, като си представя, че когато се регистрирах в този форум (в който в интерес на истината пиша от дъжд на вятър) бях на прага на гимназията, а догодина съм абсолвент и ставам "висшист", направо се плаша как времето лети.

Иначе по темата - определено има промяна от тогава. Мисля по зряло, понякога пък ставам пак дете, но времето лети и хората се промянят.

[DarkTemplar]

Опитът и живеенето в реалността са състояния на духа, не на ЕГН-то.

[SemperArdens]

не се почувствах по-зрял, пораснал и пр.. като навърших 18.
даже като навърших и 19.
няма изгледи да се случи като навърша и 20.

[Slawi92]

Опитът и живеенето в реалността са състояния на духа, не на ЕГН-то.

Много вярно казано!

[Jeuelle]

Леле, като си представя, че когато се регистрирах в този форум (в който в интерес на истината пиша от дъжд на вятър) бях на прага на гимназията, а догодина съм абсолвент и ставам "висшист", направо се плаша как времето лети.

Иначе по темата - определено има промяна от тогава. Мисля по зряло, понякога пък ставам пак дете, но времето лети и хората се промянят.

Заклевам се, като видях темата , си помислих абсолютно същото ))))))))))))))))

[Nakadah]

Не годините определят колко си зрял, а опита...

[Tennnnn]

Пораствало насила И кой лошковец ти причинява това? Веднага сфромираме ударна група от форума, отиваме и го пребиваме с възглавници

Порастването няма преломна точка и не е подходящо да го измерваш с години. Колкото повече опит натрупваш, толкова по-порастнал се чувстваш. Горната граница не съм я ударил още, а по мои смели предположения просто няма такава. Опита дава увереност, че ще се справиш с проблемите. През колкото повече проблеми минеш - толкова по-голяма увереност. А липсата на страх и неувереност... убива детското в теб.

Иронията в случая е, че децата са проектирани да се самоунищожат. Те са любопитни. Любопитството води до опит, опита до увереност... и след известно време те вече не са деца. Кофти, а?

Да се разровя за пример... уф... прашасало... бях на 16 и си мислех, че ще е много готино да си имаш собствен апартамент. Мрънках, получих ключовете от един свободен. Изключително се разочаровах като открих, че няма магически феи, които чистят докато спим. Липсата на магически тави и тенджери, които готвят сами също заби нож в детското ми сърце. Това колкото и ужасно да излгежда, беше само подготовката за по-лошите неща, които се задаваха. Първата сметка за ток я приех с героичен стоицъзъм. Дълго стоях и я гледах, някак героично. Е, то си беше подвид да направиш такава сметка. Обаче втората честитка от енергото сломи иначе героичната ми особа. Тъкмо претръпваш да виждаш големи цифри и те - хоп, изненада, спират ти тока. Ново десет.

Това изостри сетивата ми - до ден днешен се ориентирам много добре в абсолютна тъмнина. Също така постепенно усъвършенствах познанията си за вечеря на свещи. Изключително романтично. Освен когато искаш да си вземеш душ - това, сладури, е естествения отбор. Ако някога ме затворят в потъваща подводница, която се пълни отвсякъде с вода, то спокойно можем да се обзаложим, че ще съм първит стигнал до торпедният апарат и измъкнал се през него. Ония лигльовци в холивудските филми ряпа да ядат пред мен.

Естествено едно зло никога не идва само. Свършиха парите, свърши храната. Три дена на ябълки и лук. Да ви кажа - изобщо не се комбинират добре. Спокойно, не съм умрял от глад - обиколих всички съседи за по една чаша захар. Голямо хрупане падна. Мислите, че се предадох? Аз да не съм някакъв лигльо... На четвъртият ден взривиха съседа. Просто така. Отишъл си на училище, а през това време - ПУФ. Връщаш се и гледаш отдалеч някакъв дим. Който се оказва от твоят блок. Който някак си е на твоят етаж. Леко нервно се качваш нагоре и откриваш с малка доза изненада, че вече коридорът ти и този на съседа ти са се превърнали в общо помещение с по-голяма площ.

Капитулирах. Липсата на външна врата и всички прозорци някак ме принуди. Прибрах се при родителите ми, за съжаление малко по-порастнал. Въх! Те имаха ток! Храна! Изверги! И още един куп неща, които ми липсваха. Без да се усетя започнах да внимавам със замърсяването, каква сметка за ток генерирам, какви малоумници с бомби се навъртат наоколо...

Пак се отплеснах...

Интересното обаче е, че знаеш какво е да си дете, въпреки е порастваш. Винаги когато поискаш, можеш пак да бъдеш. Зависи само и единствено от теб. Също така и доколко да си дете. Изкуството да си самоконтролиращ се идиот. Защото децата са идиотчета

ПП. Ако живеех в реалността отдавна щях да съм се отказал...

За кво толкова много думи напразно , като може толкова много изречения да се кажат по збито.Не сме виновни че ти е дошла музата и си я изказваш в форума..Кажи че с една дума имаш предвид че след 18 взимаш живота си в свои раце , и всичко зависи от това какво си направиш сам за себеси , и че без родителите е трудно в началото кво ми развиваш локуми.В живота не е нужно да казваш много , а да го казваш точно..Като искаш да изказваш целия си мироглед стани писатеЛ.ИИ така сас здраве..

[minus273dot15]

За кво толкова много думи напразно , като може толкова много изречения да се кажат по збито.Не сме виновни че ти е дошла музата и си я изказваш в форума..Кажи че с една дума имаш предвид че след 18 взимаш живота си в свои раце , и всичко зависи от това какво си направиш сам за себеси , и че без родителите е трудно в началото кво ми развиваш локуми.

За съжаление не си схванал смисъла, макар че не е особено трудно. Има си причина да не казвам нещата директно - идеята е да стигнеш до конкретен извод за себе си в процеса на четене.

Мисля, че никъде конкретно не съм споменавал възраст, а ясно акцентирах върху това, че основна опреедляща роля има опита в живота, което е и основната причина за "порастването". Възрастта не е определяща, била тя 15, 18, 22 или пък 39 ако щеш.

ПП. Искрено съжалявам, ако с поста си съм причинил болка на някого, принуждавайки го насила да извърши умствените процеси "четене с разбиране и правене на изводи". На Tennnnn се извинявам специално, че освен всичко това беше принуден(а) да извърши и "писане на отговор с допускане на странни правописни грешки(без съмнение по вина на софтуера)". Искрено поднасям най-горещите си извинения.

[Tennnnn]

За кво толкова много думи напразно , като може толкова много изречения да се кажат по збито.Не сме виновни че ти е дошла музата и си я изказваш в форума..Кажи че с една дума имаш предвид че след 18 взимаш живота си в свои раце , и всичко зависи от това какво си направиш сам за себеси , и че без родителите е трудно в началото кво ми развиваш локуми.

За съжаление не си схванал смисъла, макар че не е особено трудно. Има си причина да не казвам нещата директно - идеята е да стигнеш до конкретен извод за себе си в процеса на четене.

Мисля, че никъде конкретно не съм споменавал възраст, а ясно акцентирах върху това, че основна опреедляща роля има опита в живота, което е и основната причина за "порастването". Възрастта не е определяща, била тя 15, 18, 22 или пък 39 ако щеш.

ПП. Искрено съжалявам, ако с поста си съм причинил болка на някого, принуждавайки го насила да извърши умствените процеси "четене с разбиране и правене на изводи". На Tennnnn се извинявам специално, че освен всичко това беше принуден(а) да извърши и "писане на отговор с допускане на странни правописни грешки(без съмнение по вина на софтуера)". Искрено поднасям най-горещите си извинения.

Поласкан че не ме нападна (очаквах го) , в поста ми имаше малко сърказам ,
за да те подтикна да ме нападнеш..Но изглежда се намират и по вазпитани хора.И да правописните грешки ги допускам по вина на софтуер.Понеже нямам кирилица на пц-то.И използвам кирилицата на замунда.И не те нападам че им го казваш на широко понеже така ще схванат смисала на всичко това но просто не си длажен ТИ да им изкарва доводите в живота..
Понеже си харесвам една мисал да я споделя ''Като пораснеш преспективите в житова ти се намират на карта ти просто трябва да избереш дестинация''.Всеки има право да не се сагласява с това което написах.

[ZipFail]

minus273dot15, много силно включване

[kalpazanka]

Ако трябва да съм честна, няма слабо такова.

[justunique]

не

[DiabolicalSoul]

завършвам университета и пак не се чувствам порастнал......

[munki]

завършвам университета и пак не се чувствам порастнал......

Честно казано...никога няма да се чувствам пораснала
Дечко е вечно жив

[DiabolicalSoul]

завършвам университета и пак не се чувствам порастнал......

Честно казано...никога няма да се чувствам пораснала
Дечко е вечно жив

people never grow up, just learn how to behave in public

[vaniooy]

Не е хубаво,чувствам се подсъдим

[Sunny_stz]

Да,определено се чувствам пораснала!Но не мога да ви кажа от колко време Вероятно след 18 годишна възраст като дойдох в София да уча и започнах да се оправям сама.Няма я мама да ми готви и чисти,да ми пере дрехите,да ми пише домашните и т.н.В тоя живот си сам и трябва да разчиташ единствено на себе си!Признавам ,че е доста трудно и си е предизвикателство!Вече не се чувствам дете за жалост.Чувствам се отново дете,когато си отида при мама и ми сготви нещо хубаво и като излезем ми купи нещо )))))) Сега оценявам колко приятни са били тези мигове в дома....и някак си ми дожалява....,но няма как всеки става самостоятелен рано или късно...

[NomNomNom]

Още нямам 18, изкарвам си сама пари за издръжка и курсове , старая се да ходя на училище, но понякога не ми остава време, защото имам да уча по хиляди други неща. Вече дори нямам време да спамя в този форум, само за 10 минутки си почивам тук
През ноември нищо няма да се промени , просто ще имам едно предимство повече когато си търся работа. Е, ако съм жива, ще разбера к'де съм приета .
Родителите ми са пубертети и вече се отказах да им наливам мозък в тиквете, поне не живеят заедно в момента и няма да се избият.
Гледам се сама от малка, от 13г. живея в друг град, противно на някои пълнолетни тук аз се чувствам порастнала.
И не, не пия , не пуша , не ходя на дискотеки и купони, не се чукам с различни дъртаци .

[s40t4]

Готова за съд... тва е плюса на пълнолетието

[Nix]

Ето какво - отивай на сайтовете на трудовите борси ...да видиш мъка