Здравейте!
Няма да ви моля за съвет как да го забравя, защото мисля, че засега се справям добре и с времето ми минава. Или поне така си мисля. Исках да споделя как се чувствам и да ми кажете дали е нормално и как да се справя с "проблема".
Като цяло чувствам празнина. До онзи ден бях в нещо като депресия или баж депресия (а са минали 4 месеца от раздялата). Не можех да спя нощем, имаше рев на почивки, цигара след цигара, хапвах един два залъка 1 път на ден и т.н..
Изведнъж всичко тва спря, дори така наречените "депресантски песни" не ми влияеха, почнах пак да се усмихвам, спрях да мисля, захванах се с ученето, че сесията наближава..Дори да мислех за него, изваждах всичко положително. Вече не ми беше мъчно, осъзнах на първо място собствените си грешки, приех че не винаги това което искаме, може да бъде наше.
Сега съм добре, въпреки че още се чувства празнината.
Проблема е там, че почна нещо да ме избива на агресия, заядливост, злорадство..Усещам как не ми пука за никой. Минават ми някви мисли през главата, някви коварни, подли и усещам, че наистина не ми пука кой бих наранила, кво ще почнат да приказват за мен и т.н.
А това НЕ съм АЗ. Смятам се за добър човек, винаги се съобразявам повече с хората отколкото със себе си, винаги съм се стремяла хората да ме уважават и сега ми е странно всичко това което ми минава през акъла. Страх ме е да не се превърна в нещо, което винаги съм ненавиждала и избягвала. Имам висок морал, засега си владея емоциите, но просто ме е страх. Нормално ли е всичко това и как да го избегна ?
Не знам дали просто претръпвам след всичките тези разочарования и тва е само период, или се променям и ще бъда такава занапред. Искам да се върне старото ми АЗ. Изнервям се супер лесно, за най-малките неща и си изливам целият яд. Дори сама осъзнавам колко тъпо се държа, ама не набивам спирачки. Всичко живо около мен ме дразни и почвам мисленно да злорадствам. Гледам да се сдържам да не си отварям устата, защото хората не са ми виновни, че аз не съм получила, това което искам или че някой не е опрадвал очакванията ми.
Знам, че всичко това няма да ми помогне изобщо след време, защото никой няма да ме търпи такава. За тва ви моля за някакви съвети как да се справя.

Стана малко дълго, съжалявам. Благодаря на тези, които ще прочетат темата ми и на тези, които ще ми дадът съвет.