Отговор в тема
Няма момент в който да не знам коя съм, коя искам да бъда. Най-малката промяна в мен си я анализирам докрай. Както казах, искам той да има някаква второстепенна роля в моя живот. Приятели не можем да бъдем, нещо повече също, понеже аз не искам вече. Просто искам едно нормално и добро отношение, уважение ако щеш го наречи. Не искам като го питам как е да си мисли, че аз още съм влюбена.. Или че се опитвам да му привлека вниманието по някъв начин.
Първоначално написано от antifashionshit
И все пак, щом все още се въртиш около идеята, че той ти дължи нещо, при все че не сте в една компания, значи вътрешно не си го преодоляла наистина. Мисля, че това е наистина нещото, върху което трябва да се концентрираш. Чела си ми темите, горе-долу ми познаваш личната драма. Докато не си дадох последната му командировка като време, в което да свикна, че мога да живея абсолютно пълноценно без одобрението му и присъствието му в живота ми, нещата нямаше как да си дойдат на място.
А за промяната в теб... не мисля, че е за лошо. Но това, разбира се, ти си го решаваш.
Понеже не съм напълно сигурен дали разбрах ситуацията, искам да задам въпрос. Значи ти искаш само да сте в добри отношения, а той иска връзка с теб, така ли?
В щастието не се самозабравяй, в нещастието не се отчайвай.
Разбирам те и аз съм изпадал в подобно състояние,трудно е в началото,но отминава.Все пак не е и толкова лошо това,защото не ти пука за някой отрепки,от които преди ти е пукало и вече не обръщаш толкова голямо внимание на жалките индивиди. От скоро и при мен се появи тази агресивност,понеже аз дори не се усещам кога избухвам,съм наранил хора,за който не съм предполагал и в един момент ми се сърдят,без да съм осъзнал,че съм ги наранил. Затова,ако можеш да сдържаш емоциите си пред околните и си ги избиваш когато си сама,но не да се депресираш,а примерно да бягаш,да излизаш някъде където ти е готино,да се разведриш или да вършиш някаква работа.Аз примерно не мисля за нищо когато спортувам. Успех.
Не, той никога не е искал да бъде с мен. Не знам ква съм и що съм за него, щото се държи противоречиво, а като съм се опитвала да говоря с него не стигаме до никво решение.
Темата е ъпната, в смисъл, че тази агресия я няма вече отдавна..
Аха, значи ти искаш да сте в добри отношения, но не срещаш разбиране от негова страна. Сега правилно ли разбрах?
В щастието не се самозабравяй, в нещастието не се отчайвай.
Да. И игнорирам всяко чувство или мисъл, за да не правя глупости и да се унижавам пак. Решението мисля, че е разговор. Щото.. докога така ? Мисля, че ми пречи тва нещо в отношенията ми с другите хора.Аха, значи ти искаш да сте в добри отношения, но не срещаш разбиране от негова страна. Сега правилно ли разбрах?
Понеже никъв контакт нямаме с него и не се виждаме, а последно време всеки уикенд има вероятност да го видя, аз се контя с мисълта, че ще е там и ще ме види.. Някви такива щуротии, още свързвам някои работи с него или след като съм казала/направила нещо си давам сметка, че е прихванато пак от него. И съм само на периоди, непостоянна. Иначе се чувствам супер, добре ми е, живуркам си, уча си, няма проблеми. А пък ако случаааайно се засечем някъде, съм пълен блокаж - глътвам си граматиката, нито мисля, нито чувствам нещо.
Някво хем така, хем иначе. Има смисъл, няма смисъл.. И като почна да се обърквам, директно спирам да го мисля и го игнорирам до следващия път.
Последно редактирано от djipsito : 02-26-2012 на 18:02
Нормално е да се контиш. Типично женски начин за показване на "Виж, продължих" - независимо дали си го преодоляла или не. Не прави опити да променяш нещо, което ти идва отвътре.
Точно, че тва което ми идва отвътре аз съм се научила да е под мой контрол. Нещата, които ми се иска да ги направя, не ги правя. От гордост и да не си потъпквам пак достойнството. Вървя срещу чувствата си, просто защото сметнах, че няма смисъл да е по друг начин. Свикнала съм дотолкова, че ги игнорирам с лекота вече.
Хубаво, ама за мен тва е бягане от проблема. Не ми се бяга, искам да го реша. А няма решение без негова помощ
Честно, не знам как планираш да си решиш проблема, а може и да не съм те разбрала правилно, но наистина нямам идея какво очакваш от него. Какво искаш да ти каже? Че е глупак и е сгрешил? Ами, няма да стане. С това упорство да говориш с него, не мисля, че ще постигнеш нещо повече от унижение и още по - неприятното чувство за отхвърляне (дори и без да си искала да си с него). Изглеждай си добре, конти си се, това е прекрасно, жени сме все пак, просто го изхвърли от живота си. Той така или иначе не присъства в него за да му придаваш такава важност. А при това положение да се надяваш наистина да имаш приятелски отношения с този човек... вижда ми се абсурдно.
Честно ли да ти отговоря ?
Единственото, което съм запланувала е... да не правя нищо и да игнорирам всичко.
Пиша тук, пиша в блог, говоря с приятели... много често е едно и също, едно и също, през един период от време. Ако не пиша някъде/на някой, ще пиша на него, а няма пак да се унижавам. Тва е твърдо решено. За да не си затормозявам много мозъка, гледам да приема, че той щом не е поискал, значи няма смисъл. Става нещо, което да ме сложи под съмнение, дали той наистина не иска или просто му е голямо егото и пак го игнорирам. Ако почна да търся теле под вола, ще се вкарам в някой филм.
Нищо конкретно не очаквам, квото стане.
Възможно е да си помислите, че пиша колкото да си "чеша езика", ама не е баж така. В смисъл, че тук много често прочитам нещо, което е толкова близо до акъла и е толкова.. простичко, а аз не съм си дала сметка за него, ама иначе сложнотията съм я разрешила и ми е мирна главата. Все дребните неща ми убягват.
Проблема е някъде в мен, а не знам точно къде. Подписа ми е ебаси верния в моя случай. За тва и очаквам от коментарите по-скоро критика, добре аргументирана и на базата на тва, което съм написала. Аз съм се заинатила кво да правя спрямо него - нищо, колкото и да ми се иска ;д
Мисля за себе си и искам да съм в хармония със себе си, а не такава нелогична и непостоянна в чувствата си.
Усещам как ще ви откажа да коментирате в темата ми
Чачо го каза най-точно: "Нещата не са разрешени в собственото ти съзнание, не между вас."
Пряко или косвено фигурата му все още има психологическо влияние над теб и затова не си окей със себе си. В една или друга степен си като в онази известна песен "keep me hangin on". И то не, щото той прави кой знае какво, за да те държи така, а защото ти периодично си размишляваш над всичко случило се, филмираш се, търсиш решение за нещо с прекалено много въпросителни. Една бъдеща продължителна и пълноценна връзка с нов човек ще ти даде това, от което имаш нужда и ще постигнеш душевна хармония. Дотогава ще си на периоди и няма да го преодолееш напълно, колкото и усилия да полагаш.
Kолкото и да ти се иска и за теб, и за него ще е най-добре да не бъдете в никакви отношения. С някои хора така и не можем да се изясним - тъжно, но факт.
Последно редактирано от DarkTemplar : 02-26-2012 на 23:05
Welcome to the Jungle...
След разясненията аз лично не виждам смисъла от цялата тая работа. Искала си да говорите, не се е получило, живи и здрави тогава. Каквото зависи от теб, си го направила. Дали той ще иска да приказвате като хората не зависи от теб. Хубаво се стремиш да контролираш себе си и всичко свързано с теб, но е хубаво да си дадеш сметка кое наистина е изцяло и само под твоя власт (а взаимоотношенията ти с други хора зависят не само от теб, а и от тях).
Другото което е - не мисля, че можеш да си в хармония със себе си, докато търсиш вината вътре в теб, а и въобще, докато я търсиш където и да е. Направи това, което сметнеш за редно и после остави всичко на естественото му развитие.
Почини си за малко от излизания с други хора, ако трябва, но си изчисти съзнанието от тея обременяващи логики и анализи.
В щастието не се самозабравяй, в нещастието не се отчайвай.
Добре аз пък друго не разбирам.Казваш,че не искаш да си с него.Дори приятели няма как да сте. И все пак "Вървя срещу чувствата си, просто защото сметнах, че няма смисъл да е по друг начин.".Също така "Пиша тук, пиша в блог, говоря с приятели...". И "гледам да приема, че той щом не е поискал, значи няма смисъл". По това,което чета ми се струва,че се опитваш да си вкараш идеята,че не искаш нищо с или от него.По мой груби сметки тази тема си я писала преди година и малко и сега отново търсиш контакт с тоя човек.Може би,защото не съм ти в положението не те разбирам,но ако искаш да приключат нещата защо не спреш изцяло връзката с него.Решението според мен очевидно не е опитите за разговор или пък опитите ТИ да правиш нещо,за да се изясните.
Всичко свързано с него не го деля на кво искам и кво не искам, а кво трябва и кво не трябва. Или кое е правилното за мен ако щеш. Не, че не ги искам нещата, просто съм осъзнала и приела, че не могат да станат както аз ги искам. Тва в главата ми. Чувствата си ги чувствам, мога да ги контролирам, не и да ги .. изкореня, въпреки че ще ми дойде добре
Не знам ква връзка трябва да спра като не знам нищо за него.
Преди два дни сънувах, че съм го хванала подръка, вървим и говорим и се смеем за нещо...
Почвам да се чувствам като глупачка и виновна, че след толкова време още повдигам темата.
Едит: По-добре да меля тука, отколкото на мойте хора, че.. сигурно съм им банална вече :$
Смешно почва да ми става, научила съм се да мога без него и да мога сама и да се чувствам добре, не знам дали е възможно да се науча да спра да искам да знам кво става с него, как е. Толкова съм си самодостатъчна, че отблъсквам някои хора. Като срещна някой, почвам да изисквам много и да търся качествата на първия. А него съм го приела и с най-големите му недостатъци. Всичко съм опитала, дори съм си вглъбявала най-гадните неща и съм си повтаряла, че не заслужава и т.н, докато не се усетя, че въпреки тези неща аз съм го приела такъв и искам да го има в живота ми ПОД НЯКАКВА ФОРМА, не искам да го оставя в миналото.
Звуча като инатящо се дете...
Последно редактирано от djipsito : 02-27-2012 на 08:27
Имаш страх да признаеш чувствата си пред себе си. Защото мислиш на нещата като "трябва" и "не трябва". Отпусни се, намери си спокойно място и се отдай на мислите си. Какво точно чувстваш към него, какво искаш от него, кога, къде, как. Без да се замисляш дали това е осъществимо, изгодно или нещо подобно. Ето този проблем е неразрешен в теб, не си напълно наясно със себе си, страх те е, че ако бръкнеш по-дълбоко, ще останеш наранена. Разбери сърцето си и чак тогава го сблъскай с реалността - кое може и кое не.
Останалото ти е съвсем познато. Имаш желания; не можеш да получиш всичко, което искаш; дори и да се примириш, емоциите няма да изчезнат веднага. Това от което може би имаш нужда е, да ти каже някой, че въпреки всичко нещата ще се наредят. Е, казвам ти го, ще се наредят. Не за да се почувстваш по-добре, не за да имаш сляпа вяра. Ще срещнеш човек и миналото ще загуби контрол над теб, но това, че досега не си го срещнала и е трябвало да се накараш сама да се чувстваш самодостатъчна, те разколебава дали наистина можеш да загърбиш старите чувства.
Я отдавна не бяхвиждал интересна тема. НАй-малко от теб, Криси очаквай да пишеш по тоя въпрос.
Ок, да видим какво мога да ти кажа
Ясно е че знаеш коя си, какво правиш, защо правиш и т.н.
Чачо каза нещо, което е много много точно и с което ще започна.
"Нещата не са разрешени в собственото ти съзнание, не между вас. "
За него е повече от ясно че значението ти в неговия живот е сравнимо с това на изтривалката пред вратата му. За теб обаче не е така. И това е доста типичен поведенчески модел от страна на зарязания. Фигуративно казано ти трябва да си зарязаната в тая история, макар и да нямам идея каквиточно отношения сте поддържали. Защото той спира да ти говори и живота му продължава без твоя намеса. В повечето случаи за "оставения" няма разумна и основателна причина да бъде оставен. Предвид че и на теб не ти е дадена такава - ти съвсем нарочно не желаеш да си приключиш нещата в главата, както би направила ако ти си тази, която ще зарязва някого. Нарочно не искаш да приключиш нещата в главата си, защото нямайки причина да го направиш идеята за финализиране ти се струва плашеща и някак нечестна, защото не знаеш становището на другата страна. Смяташ че край на нещо трябва да стане с разговор и оформяне на една идея, ясно изразена от единия или от двамата. Да де, ама не винаги така става. Не е задължително.
Толкоз по тоя въпрос.
Получаваш и критично мнение по въпроса за това кое е добре за теб и кое не е. Аз имам една философия за живота, която може би ще послужи тук.
"Ако искаш да направиш нещо - направи го. Ако аз съм окей с това - значи няма проблем за двама ни. Ако аз не съм окей, ще тиго кажа директнои ясно. В следствие на което ако ти се промениш така че отново да съм окей, значи всичко е наред. Ако не се промениш, знаейки че ме нараняваш това значи че нещото, което правиш ти харесва. Аз ще ситръгна и ще забравя за теб, за да може ти да правиш нещата, които ти харесват и едновременно с това аз да не съм наранен. Така е честно и за двамата. Още повече че ако правиш нещо, знаейки че то ме наранява значи не ме цениш достатъчно, и това е разумна причина да си тръгна."
В твоя случай е нещо подобно. Не зная защо искаш той да присъства по някакъв начин в живота ти, тук бих те пратил към kindergarden(която за съжаление не пише вече тук), защото тя имаше доста подобна случка в нейния живот. Аз смятам че наистина се инатиш като малко дете, на което са му взели близалката и то на пук на всички ще се дере и ще крещи. Ако обясниш мотивите си защо искаш въпросния човек в живота си, може би ще мога да дам адекватен коментар и тук.
В заключение, може да се поговориш с Пантерката или някойтам относно идеята за разделянето между хората. Ако искаш идеалистична гледна точка де. Ако искаш реалистична - аз или чачо сме най-подходящите.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Пантерката има съвсем реална представа за разделянето между хората, просто цени честността между хора, които се наричат приятели. И има топките да каже, когато има проблем. Благодаря.
Пантерке, не знам дали ме притеснява или радва фактът, че имаш топките
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Цитата много точно отговаря на ситуацията. Не е спирал да ми говори. За караниците мога да кажа, че аз съм виновна, защото аз подхващах темата и исках да са ми ясни нещата, понеже той ми даваше смесени сигнали. А той отговаряше с недомлъвки или се изнервяше или извърташе нещата така, че аз да съм кривата, дори без да ме насочи примерно да ми покаже къде бъркам. И всеки път аз го търсех първа и аз се извинявах за неща, за които не е трябвало да се извинявам, а да си държа на мнението. Бях глупава да се съобразявам толкова много и да му ходя подир гъза, само и само да се разбираме. На моменти нарочно е казвал неща, за да се чувствам зле. И накрая, въпреки че исках да съм с него, аз реших да се оттегля и да спра взаимоотношенията си с него, защото нямаше смисъл нито да товаря себе си, нито да го изнервям него. Беше ми доста трудно в началото да сдържам цялото тва желание, което имах към него, защото знаех, че така трябва да бъде и е правилното. Продължава да е така, само че желанието вече го няма. В смисъл, че е придобило по-различна форма.Я отдавна не бяхвиждал интересна тема. НАй-малко от теб, Криси очаквай да пишеш по тоя въпрос.
Ок, да видим какво мога да ти кажа
Ясно е че знаеш коя си, какво правиш, защо правиш и т.н.
Чачо каза нещо, което е много много точно и с което ще започна.
"Нещата не са разрешени в собственото ти съзнание, не между вас. " Тва е едно от малките неща, които ми убягваха, ама грешката в хард диска ми е поправена. Така де, пренастроих се.
За него е повече от ясно че значението ти в неговия живот е сравнимо с това на изтривалката пред вратата му. За теб обаче не е така. И това е доста типичен поведенчески модел от страна на зарязания. Фигуративно казано ти трябва да си зарязаната в тая история, макар и да нямам идея каквиточно отношения сте поддържали. Защото той спира да ти говори и живота му продължава без твоя намеса. В повечето случаи за "оставения" няма разумна и основателна причина да бъде оставен. Предвид че и на теб не ти е дадена такава - ти съвсем нарочно не желаеш да си приключиш нещата в главата, както би направила ако ти си тази, която ще зарязва някого. Нарочно не искаш да приключиш нещата в главата си, защото нямайки причина да го направиш идеята за финализиране ти се струва плашеща и някак нечестна, защото не знаеш становището на другата страна. Смяташ че край на нещо трябва да стане с разговор и оформяне на една идея, ясно изразена от единия или от двамата. Да де, ама не винаги така става. Не е задължително.
Толкоз по тоя въпрос.
Получаваш и критично мнение по въпроса за това кое е добре за теб и кое не е. Аз имам една философия за живота, която може би ще послужи тук.
"Ако искаш да направиш нещо - направи го. Ако аз съм окей с това - значи няма проблем за двама ни. Ако аз не съм окей, ще тиго кажа директнои ясно. В следствие на което ако ти се промениш така че отново да съм окей, значи всичко е наред. Ако не се промениш, знаейки че ме нараняваш това значи че нещото, което правиш ти харесва. Аз ще ситръгна и ще забравя за теб, за да може ти да правиш нещата, които ти харесват и едновременно с това аз да не съм наранен. Така е честно и за двамата. Още повече че ако правиш нещо, знаейки че то ме наранява значи не ме цениш достатъчно, и това е разумна причина да си тръгна."
В твоя случай е нещо подобно. Не зная защо искаш той да присъства по някакъв начин в живота ти, тук бих те пратил към kindergarden(която за съжаление не пише вече тук), защото тя имаше доста подобна случка в нейния живот. Аз смятам че наистина се инатиш като малко дете, на което са му взели близалката и то на пук на всички ще се дере и ще крещи. Ако обясниш мотивите си защо искаш въпросния човек в живота си, може би ще мога да дам адекватен коментар и тук.
В заключение, може да се поговориш с Пантерката или някойтам относно идеята за разделянето между хората. Ако искаш идеалистична гледна точка де. Ако искаш реалистична - аз или чачо сме най-подходящите.
Нито съм го молила да е с мен, нито съм искала кой знае какво от него, просто разбиране и да говори с мен открито. Както казах и в предни постове, разбран човек съм.
Искам да присъства в живота ми, защото рядко се срещат хора като него, поне в мойто обкръжение. Чисто и просто искам да запазя някво добро отношение, не говоря чак за приятелство, щото е ясно, че не може да го има при нас. За което съжалявам, а и той също. Или поне така ми е казвал.
Отказала съм се аз да правя каквото и да било вече, защото ме е яд на него, че нещата пак ще се повторят, само защото е решил да се държи по-надменно с мен, а аз не мога да го понеса, защото не го заслужавам. И ако преди 2 години му мълчах, вече не е така. Няма и да бъде. Той пък не може да понесе, че не е прав
Понеже, както казах, съм на периоди, по принцип не го мисля и само понякога се вглъбявам пак в тва нещо. Тогава почвам да пиша къде ли не и на кой ли не, въпреки че усещам колко съм банална, дори на себе си. Уморявам се понякога да "бъда силна", занимавам се с проблемите на хората, натоварвам се допълнително и като ескалира, трябва да споделя някъде.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
