Точно, че тва което ми идва отвътре аз съм се научила да е под мой контрол. Нещата, които ми се иска да ги направя, не ги правя. От гордост и да не си потъпквам пак достойнството. Вървя срещу чувствата си, просто защото сметнах, че няма смисъл да е по друг начин. Свикнала съм дотолкова, че ги игнорирам с лекота вече.

Хубаво, ама за мен тва е бягане от проблема. Не ми се бяга, искам да го реша. А няма решение без негова помощ