Преди и Сега... (Updated)

[valdesbg]

Я отдавна не бяхвиждал интересна тема. НАй-малко от теб, Криси очаквай да пишеш по тоя въпрос.

Ок, да видим какво мога да ти кажа

Ясно е че знаеш коя си, какво правиш, защо правиш и т.н.

Чачо каза нещо, което е много много точно и с което ще започна.

"Нещата не са разрешени в собственото ти съзнание, не между вас. "

За него е повече от ясно че значението ти в неговия живот е сравнимо с това на изтривалката пред вратата му. За теб обаче не е така. И това е доста типичен поведенчески модел от страна на зарязания. Фигуративно казано ти трябва да си зарязаната в тая история, макар и да нямам идея каквиточно отношения сте поддържали. Защото той спира да ти говори и живота му продължава без твоя намеса. В повечето случаи за "оставения" няма разумна и основателна причина да бъде оставен. Предвид че и на теб не ти е дадена такава - ти съвсем нарочно не желаеш да си приключиш нещата в главата, както би направила ако ти си тази, която ще зарязва някого. Нарочно не искаш да приключиш нещата в главата си, защото нямайки причина да го направиш идеята за финализиране ти се струва плашеща и някак нечестна, защото не знаеш становището на другата страна. Смяташ че край на нещо трябва да стане с разговор и оформяне на една идея, ясно изразена от единия или от двамата. Да де, ама не винаги така става. Не е задължително.

Толкоз по тоя въпрос.

Получаваш и критично мнение по въпроса за това кое е добре за теб и кое не е. Аз имам една философия за живота, която може би ще послужи тук.

"Ако искаш да направиш нещо - направи го. Ако аз съм окей с това - значи няма проблем за двама ни. Ако аз не съм окей, ще тиго кажа директнои ясно. В следствие на което ако ти се промениш така че отново да съм окей, значи всичко е наред. Ако не се промениш, знаейки че ме нараняваш това значи че нещото, което правиш ти харесва. Аз ще ситръгна и ще забравя за теб, за да може ти да правиш нещата, които ти харесват и едновременно с това аз да не съм наранен. Така е честно и за двамата. Още повече че ако правиш нещо, знаейки че то ме наранява значи не ме цениш достатъчно, и това е разумна причина да си тръгна."

В твоя случай е нещо подобно. Не зная защо искаш той да присъства по някакъв начин в живота ти, тук бих те пратил към kindergarden(която за съжаление не пише вече тук), защото тя имаше доста подобна случка в нейния живот. Аз смятам че наистина се инатиш като малко дете, на което са му взели близалката и то на пук на всички ще се дере и ще крещи. Ако обясниш мотивите си защо искаш въпросния човек в живота си, може би ще мога да дам адекватен коментар и тук.

В заключение, може да се поговориш с Пантерката или някойтам относно идеята за разделянето между хората. Ако искаш идеалистична гледна точка де. Ако искаш реалистична - аз или чачо сме най-подходящите.

[anonymous708973]

В заключение, може да се поговориш с Пантерката или някойтам относно идеята за разделянето между хората. Ако искаш идеалистична гледна точка де. Ако искаш реалистична - аз или чачо сме най-подходящите.

Пантерката има съвсем реална представа за разделянето между хората, просто цени честността между хора, които се наричат приятели. И има топките да каже, когато има проблем. Благодаря.

[djipsito]

Я отдавна не бяхвиждал интересна тема. НАй-малко от теб, Криси очаквай да пишеш по тоя въпрос.

Ок, да видим какво мога да ти кажа

Ясно е че знаеш коя си, какво правиш, защо правиш и т.н.

Чачо каза нещо, което е много много точно и с което ще започна.

"Нещата не са разрешени в собственото ти съзнание, не между вас. " Тва е едно от малките неща, които ми убягваха, ама грешката в хард диска ми е поправена. Така де, пренастроих се.

За него е повече от ясно че значението ти в неговия живот е сравнимо с това на изтривалката пред вратата му. За теб обаче не е така. И това е доста типичен поведенчески модел от страна на зарязания. Фигуративно казано ти трябва да си зарязаната в тая история, макар и да нямам идея каквиточно отношения сте поддържали. Защото той спира да ти говори и живота му продължава без твоя намеса. В повечето случаи за "оставения" няма разумна и основателна причина да бъде оставен. Предвид че и на теб не ти е дадена такава - ти съвсем нарочно не желаеш да си приключиш нещата в главата, както би направила ако ти си тази, която ще зарязва някого. Нарочно не искаш да приключиш нещата в главата си, защото нямайки причина да го направиш идеята за финализиране ти се струва плашеща и някак нечестна, защото не знаеш становището на другата страна. Смяташ че край на нещо трябва да стане с разговор и оформяне на една идея, ясно изразена от единия или от двамата. Да де, ама не винаги така става. Не е задължително.

Толкоз по тоя въпрос.

Получаваш и критично мнение по въпроса за това кое е добре за теб и кое не е. Аз имам една философия за живота, която може би ще послужи тук.

"Ако искаш да направиш нещо - направи го. Ако аз съм окей с това - значи няма проблем за двама ни. Ако аз не съм окей, ще тиго кажа директнои ясно. В следствие на което ако ти се промениш така че отново да съм окей, значи всичко е наред. Ако не се промениш, знаейки че ме нараняваш това значи че нещото, което правиш ти харесва. Аз ще ситръгна и ще забравя за теб, за да може ти да правиш нещата, които ти харесват и едновременно с това аз да не съм наранен. Така е честно и за двамата. Още повече че ако правиш нещо, знаейки че то ме наранява значи не ме цениш достатъчно, и това е разумна причина да си тръгна."

В твоя случай е нещо подобно. Не зная защо искаш той да присъства по някакъв начин в живота ти, тук бих те пратил към kindergarden(която за съжаление не пише вече тук), защото тя имаше доста подобна случка в нейния живот. Аз смятам че наистина се инатиш като малко дете, на което са му взели близалката и то на пук на всички ще се дере и ще крещи. Ако обясниш мотивите си защо искаш въпросния човек в живота си, може би ще мога да дам адекватен коментар и тук.

В заключение, може да се поговориш с Пантерката или някойтам относно идеята за разделянето между хората. Ако искаш идеалистична гледна точка де. Ако искаш реалистична - аз или чачо сме най-подходящите.

Цитата много точно отговаря на ситуацията. Не е спирал да ми говори. За караниците мога да кажа, че аз съм виновна, защото аз подхващах темата и исках да са ми ясни нещата, понеже той ми даваше смесени сигнали. А той отговаряше с недомлъвки или се изнервяше или извърташе нещата така, че аз да съм кривата, дори без да ме насочи примерно да ми покаже къде бъркам. И всеки път аз го търсех първа и аз се извинявах за неща, за които не е трябвало да се извинявам, а да си държа на мнението. Бях глупава да се съобразявам толкова много и да му ходя подир гъза, само и само да се разбираме. На моменти нарочно е казвал неща, за да се чувствам зле. И накрая, въпреки че исках да съм с него, аз реших да се оттегля и да спра взаимоотношенията си с него, защото нямаше смисъл нито да товаря себе си, нито да го изнервям него. Беше ми доста трудно в началото да сдържам цялото тва желание, което имах към него, защото знаех, че така трябва да бъде и е правилното. Продължава да е така, само че желанието вече го няма. В смисъл, че е придобило по-различна форма.

Нито съм го молила да е с мен, нито съм искала кой знае какво от него, просто разбиране и да говори с мен открито. Както казах и в предни постове, разбран човек съм.

Искам да присъства в живота ми, защото рядко се срещат хора като него, поне в мойто обкръжение. Чисто и просто искам да запазя някво добро отношение, не говоря чак за приятелство, щото е ясно, че не може да го има при нас. За което съжалявам, а и той също. Или поне така ми е казвал.

Отказала съм се аз да правя каквото и да било вече, защото ме е яд на него, че нещата пак ще се повторят, само защото е решил да се държи по-надменно с мен, а аз не мога да го понеса, защото не го заслужавам. И ако преди 2 години му мълчах, вече не е така. Няма и да бъде. Той пък не може да понесе, че не е прав

Понеже, както казах, съм на периоди, по принцип не го мисля и само понякога се вглъбявам пак в тва нещо. Тогава почвам да пиша къде ли не и на кой ли не, въпреки че усещам колко съм банална, дори на себе си. Уморявам се понякога да "бъда силна", занимавам се с проблемите на хората, натоварвам се допълнително и като ескалира, трябва да споделя някъде.