Всичко започна когато от "общината" отрязаха джанките и ореха-най-любимото ни място в квартала, и построиха на тяхно място някви смотани гаражи.Първоначално имаше само една мрежа и отрязаните клони.Работниците бяха сложили на мрежата една табела първо тя беше от външната страна, но Денис и тегли един крак и тя замина.На другия ден вече имаше пазач вечерта, а табелата я бяха сложили от вътре и я бяха залепили с тиксо. Започнаха да поставят разни колци и когато пазача го нямаше ние ги бутахме.Скоро не можеше да се влиза защото имаше денонощен пазач.Е ние си поговорихме малко с него и той ни пусна само,че дойде еди9н тъпанар който беше купил един от гаражите и му се скара, че ни е пусна и той ни накара да излезнем .Но един ден "добрия" пазач който ни пускаше закасня за работа с няколко часа и беше уволнен.
Е следващият пазач в началото също беше добър, ама както казах само в началото.По някой път през деня той ходеше да налива вода в едни шишета от една чешмичка на близо.А през това време ние белехме буквите на оградата,които бяха от нещо като тиксо за гуми та след няколко дена табелата беше станала шедьовър.Хората които минаваха се спираха и я четяха и ви казвам се пръскаха от смях.
Следе 90 дни гаражите бяха готови, но пазачат седя още няколко дни.Махнаха оградата ивече се качвахме на тях, когато пазача го нямаше.Един път ни хвана и ни подгони, ние бяхме много деца и се разпръснахме.След като купиха и последния п гараж пазача си отиде и си меслехме че можем да се качвамо на воля,но неее някав дядка само идваше и ни се опеваяше ама ние си му отговаряхме яко.
Така започна да ни мрази цялата махала, но странното е че мразеха само мен и най-добрата ми приятелка.
Един ден с нея си седяхме на едни синджири и си приказвахме тогава дойде някакъв чичка и започна да мрънка че така овисвали синджирите и заради такива като нас са станали на нищо.Аз му казах да си гледа работата и, че ше праа каквото искам.Ама тръгна кам нас и ние потпалихме. На другият ден пък отивахме до магазина и видяхме една прашна кола и започнахме да си рисуваме по нея.И неква бабичка от горе като почна да врещи, че разваляме чужда сопственост и аз мнохго ясно почнах да и се опевам,ама не ми се занимаваше и си тръгнахме.След няколко месеца(вече беше есен) Както обичайно се качвахме на гаражите и друга бабичка почна да ни вика ,че щте викне полиция и такива глупости ние и казахме,че не ни пука кой щте вика.Прес това време някакъв човек минаваше по улицата и тя започна да му вика да ни накара да слезнем и да ни клюкари на него.На нас не ни направи много голямо впечатление това.
Та въпросат ми е да продължаваме ли да им се опеваме или да се правим на "добри" и "смирени" дечица????