Нежеланата...Нежеланата...
Тези думи кънтяха в мен...
Нежеланата...Нежеланата...
Кънтяха в мене нощ и ден.
Колко нощи не съм спала,
колко дни съм пропиляла,
все за тази проста дума,
аз да мисля...
Колко мъки преживяла,
колко сълзи съм проляла...
и животът ми все повече се обезсмисля.
Стана ми ясно...
Знам го прекрасно!
Фактът,че никой не ме иска...
Но какво да направя?
В сълзите ми ще се удавя...
И го мога,дори да не искам...
Отбягват ме всички,
подигравки наред,
шамар и плесница,
крясъци отвред!!!
Унижават ме всички
със злоради усмивки,
какви са техните
по-висши придобивки?
Омръзна ми вече...
Но няма да стигна далече...
Понеже съм отдавна изгубена...
Сред тъжни спомени и мрачно минало...
В злокобни сенки забулена...
И няма кой да ме извади,
защото съм затворена в сълза...
Сълзите ми-затвор за мене станаха...
Това е моята съдба...
И през сълзата изтощена наблюдавам,
като на кадър скапаният ми живот...
Случки и спомени се преплитат...
в един отчаян и нещастен зов...

Дано да сте го харесали!Защото на мен лично ми стана тъжно докато го писах...Но изобщо не става въпрос за мен,просто ми дойде отвътре да напиша нещо тъжно и...мисля,че наистина сътворих такова нещо...