Категорично спадам към срамежливите, особено на училище и изобщо в среда от много хора. Не обичам да съм заобиколена от много хора на едно място. Въпреки това, не бих казала, че спадам към някаква крайна степен, че чак примерно да не говоря. Когато съм с приятели се държа по-освободено и мога да приказвам за всякакви неща, но на училище-не. Там нито мога да се отпусна, за пред непознати важи същото. Не мога точно да си го обясня, ако някой е по-същия начин да каже. Иначе харесвам срамежливи момчета, а отворковци не понасям. Истината е някъде по средата както се казва