Нихилист съм.
И все пак уча , уча, поне да дам добро бъдеще на децата ми - свързано с добро образование, те после ще решат какъв път да извървят .
Пък, имам проклет комплекс който не мога да отстраня, тъй че имам склонност за благотворителност.

Така де, всъщност не си давам зор за нищо . Уча, колкото да ме приемат в хубав университет , където ще имам възможност за реализация. След това ще си върна заемите за образованието. След това ще се погрижа за родителите ми , макар, че всичко звучи много клиширано и не-нихилистично .По някое време възнамерявам да имам деца - всъщност не понасям бебешоците. Но ще имам такъв/такива , с или без мъж.
Имам хъс за бизнес, ако успея - пари за коли, вили и т.н. не ми трябват. Нямам желание общо взето за нищо. Сигурно ще ги дам на някой в нужда, което ми е проклетият комплекс за малоценност + още подобни.

Общо взето безцелно не може да се живее и по дефолулт съм си дала тези стойности горе ^
Живота ми доставя удоволствие . Колкото и да е тежко положението - в моментите, когато няма никой около мен ми се изписва на лицето една блажена усмивка.
Имам възможност да се радвам на всичко (което е пак деформация на чистото животинско) . По-добре е да се смея, от колкото да хабя енергия да се нервирам ( което го правя де)