И аз съм такава..нека ти разкажа моята история:
Бях 5 клас,учех в основно училище.С класа ми всичко беше наред до края на 4 клас-докато се разделихме с първата си класна.От 5 клас нататък отношението на целия клас беше ужасно.Доколкото си спомням-обиждали са ме,даже едно момче ми извади нож в час по музика,понеже госпожата ни беше сложила на един чин,та това момче ми извади нож в часа,аз следващия час,т.е. след музиката имах важно изпитване понеже беше края на учебната година-оформяния и т.н.,не издържах и си тръгнах след музиката,хвърляли са ми раницата,ритали са я,чупили са ми всички химикали,моливи,линийки в моливника,целене през часовете със солети..нещо ужасно беше..ужасно бе всеки ден да се прибирам със сълзи на очи..родителите ми бяха се побъркали,дори майка или татко идваха да ме посрещат след училище,защото от няколко момчета в класа чувах заплахи-ще те убием,няма да те има на света скоро...За едно момиче на 12 години,такива неща е тежко да чува. Аз каквато съм добричка,нищо не предприемах,мислех че с времето нещата ще се променят,уви..Не стана така....Един ден на баща ми му писна,отиде при директорката,разказа й всичко,което се случваше с мен,точно във въпросния час по музика,за който писах по-нагоре извикаха момчето,което беше виновно за всички тези обиди,за това,че настрои всички от класа ми срещу мен..Директорката е поговорила с него сериозно,след като се върна в час,това момче ме заплаши отново:"Ще я убия!" Класа и госпожата го гледаха учудено и попитаха:Кого". Той:"/Моето име/" и всички им стана ясно,че директорката го е извикала,защото съм се оплакала..Та прибрах се аз след музиката,макар че имах още един час след това,казах на нашите за случилото се..Сега се сещам,че преди баща ми да говори с директорката на училището,на много родителски срещи се споменаваше за моя проблем със бившия ми вече съученик..класната все обещаваше,че ще направи нещо по въпроса,но все не предприемаше действия,само говореше със съученика ми,но той беше толкова...как да кажа,умееше да мами госпожата,казваше й,че няма да прави такива неща..заради този психически и физически тормоз/имах и синини от удряния/,успеха ми се понижи,аз се затворих в себе си..Та след 5 клас се преместих в ново училище,там положението беше по-добре отколкото в предишното училище,ноо..знаете как е-ново училище,децата са си свикнали съссъстава в класа си и трудно се приемат новите..Сега като видя предишните ми съученици от първото училище и си навеждам надолу главата,защото не искам да почнат да ми се подиграват.Малък град сме,всеки се познава и е направо ужасно..
Сега съм на 16 години. Този кошмар,който преживях преди 4 години,няма да го забравя никога. Един белег ще остане вътре в мен..

Който не го прочете,няма да му се разсърдя,защото това е една наистина ужасна история..