Писмо в бутилка

[iveetyy]

Момиче тъгувало самотно за любим,
Плувало из спомени за момент незабравим,
Хвърляло камъче след камъче в морето необятно;
Ако можеше само да му каже колко го обича би се почувствала невероятно…

Тогава малка стъклена бутилка във водата тя видяла,
Вдигнала я и идея странна изведнъж в връхлетяла..
Чувствата си в лист хартия на мига изляла,
Затворила я в бутилката и на морето я предала..

Чудното писмо се понесло във водите неизвестни,
Които през страшни бури го пренесли,
Но да постигне крайната цел незнайно как успяло
И на бряг непознат приключението му изведнъж замряло.

Момче тъгувало самотно за любима,
За него тя оставала единствена и незабравима..
Хвърляло камъче след камъче в морето необятно;
Само ако можеше да чуе отново,че тя обича го,би се почувствало невероятно..

Малка стъклена бутилка се удари в крака му;
Видя писмото вътре,което след прочит секна дъха му.
Вдигна поглед и с усмивка се загледа към морето..
Някъде там беше момичето,на което принадлежеше му сърцето..

П.П. Знам,че не е . . особено . .
Но не бях писала нищо от мноооого време и това ми липсваше . . ^^

[ysmivka]

Хубаво е!

[kementari]

надявам се отново да започнеш...защото мн хубаво пишеш

[iveetyy]

Мерси много..