1. Не мисля да го сменям скоро. Да не би да подкопава моралните устои на младежта?Първоначално написано от ShtrudeL
2. Не мога да кажа, че се чувствам голям. С течение на времето винаги съм осъзнавал колко малко съм изминал и колко много ми оставя да извървя. Мога единствено да кажа, че чувствам как със всяка изминала година, може би доста преувеличено, но дори с всеки изминал ден се развивам и раста. Ще видим докъде ще е това развитие и дали накрая ще мога да се почувствал "голям". Но какво следва след това?
Мога да кажа обаче, че до някаква степен се чувствам по - зрял и по - "голям" от връстниците си.
3. Не съм от най - сериозните хора. Мисля, че и тук съм до доказвал.
Сериозен съм в моментите, когато трябва да съм. Обаче имам чувството, че ако съм сериозен постоянно ще се побъркам, затова често изпускам парата с поредната доза простотия и кретения. Затова може да се каже, че в някаква степен съм шизофреник.
4. Не мога да кажа с точност. Около половин година
5. Козирог
6. Да, мисля, че бих. Мисля, че с течение на времето съм намерил хора, заради които бих се жертвал, хора които са по - достойни.
Но тук не мога да отговоря със сигурност. Не мога да кажа дали ще мога да преодолея инстинкта си за самосъхранение и егоистичната си природа. Все пак се надявам никога да не трябва да отговарям на този въпрос, особено когато пистолетът е опрян о челото...
7. Не бих я ползвал. Животът ми е тук и сега и не искам да променям нищо. Нещата, които съм преживял са ме направили човекът, който съм. А това е моят свят.
Но ако все пак трябва да отговарям - миналото. Бъдещето с цялата си неизвестност ме плаши... Плаша се от мисълта да остана сам.
8. Грозен и умен ( няма да избера промяната)
Все пак понякога ми се иска да съм чудовищно тъп и повърхностен и да не осъзнавам всичките проблеми.
9. Да, купува се с пари, но не и в дългосрочен план. Някоя материална придобивка може да те накара да се почувстваш щастлив за момент, но за мен това щастие е измамно, временно. С течение на времето осъзнаваш, че има по – важни неща. Да, парите могат да ти донесат няколко приятни момента, които да помниш дълго време, но не могат да ти донесат по – важните неща в живота... Не могат да ти купят морал и ценностна система. Не могат да ти купят истинско приятелство и истинска любов. А именно това са нещата, за които си струва да се борим, за които си струва да ставаме всяка сутрин. Това са нещата, които са ни превърнали и продължават да ни превръщат в хора. Не парите.
В много случаи с парите идва алчността, скъперничеството, мнителността, отиват си важните неща. Вече не осъзнаваш красотата на малките неща и жестове, спираш да онемяваш пред магията на живота... С мисълта, че можеш да си купиш всичко каквото искаш си отива борбата, отиват си целите, отиват си мечтите. Да, до някаква степен си отиват и разочарованията в живота, но без тях и поуките от тях можем ли да кажем, че сме живели пълноценно?
10. Да си романтичен означава да знаеш какво точно може да разчувства партньора ти и да накара сърцето му да забие по - силно. Да си романтичен означава да накараш партньора ти да се чувства специален, неповторим, единствен. Това означава да знаеш по - добре от всеки друг какво прави именно този човек абсолютно незаменим и най - важното - да можеш да го покажеш във всеки един момент, независимо дали чрез думи или просто с жест.
Романтиката не се измерва единствено във вечери на свещи, разходки под лунната светлина и романтични екскурзии. В някои случаи романтиката е да забелязваш малките неща, романтиката е всеки ден да показваш колко държиш на някого по различен начин. Част от романтиката е да забелязваш тези малки неща. А започнеш ли да си повтаряш всеки ден какъв късмет имаш, че този човек е част от живота ти, то превръщаш всеки ден в най - романтичния ден в живота.
Затова като пример за романтика мога да дам и най - простите жестове - да отвориш вратата, да пуснеш пералнята, да занесеш на любимия човек закуска в леглото. Но тези примери нямат значение. Да си романтичен означава винаги да бъдеш там, до любимия човек и да му показваш колко го обичаш. А това е възможно дори само с поглед...
П.П. Сега излизам. Ще отговоря на останалите въпроси вечерта.
Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.
Sofia Rebel Station
Смяташ ли, че някога страните от Третия свят ще успеят да се развият и да достигнат едно нормално ниво на живот или това никога няма да стане и хората там ще бъдат обречени още от рождението си?
Audio ergo sum
Кукооо? Ти си бил много романтичен бе. Чудничко!
Прави ми впечатление, че май си единствения заедно с мен дето един въпрос го разтяга до 38957948354 реда.
Аз просто казвам де..
Въпроси по-късно, ако въобще измисля.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Хората добри или лоши се раждат ? Или може би те са tabula rasa ?
Вярвам, че по природа човек не се ражда нито добър, нито лош. Просто вътре в него е заложено някакво поведение, което обаче не води нито към доброто, нито към лошото.
Хората имат желания и инстинкти. Те са заложени към задоволяване на потребности и преследване на интереси. Това обаче не означава, че непременно са ”зли”, не означава че непременно са егоисти. Има много възможни обекти не интерес. Жестокост, лъжа, измама и друго такова поведение зависят силно от ориентацията на индивида.
Хората са социални същества. Умението да обичаме, да се сприятеляваме и да се чувстваме добре са част от гореспоменатата човешка природа. Ние имаме свободна воля и можем сами да изберем какво да правим и в какво да вярваме. Възпитанието ( и като цяло семейството), социалното обкръжение и личностното развитие имат голяма роля при изграждането на поведението. Върешната нагласа също. Тя не може да се промени значително, но все пак е податлива на промяна.
Ще кажа няколко думи и за идеята на Жан Жак Русо: „Човек се ражда свободен, но навсякъде търпи окови”. Според Русо хората се заробват и спират да бъдат себе си именно в обществото. В едно примитивно / естествено състояние на човека, той освен любов към себе си може да изпитва и състрадание и доброта, въпреки че моралът още е непознат за него. После идва социалното неравенство, собствеността, появява се противопоставянето Богати – Бедни. Но именно Русо казва още, че хората са зли, че тъжният опит го доказва, но и че според него същевременно човекът по природа е добър и го е доказал.
Ще спомена и най – големия защитник на тезата, че хората се раждат лоши – Томас Хобс. Като цел на абсолютно всяко човешко действие той вижда едно – самосъхранение. Той вижда желание за одобрение, престиж, слава, удоволствие, желание да се сравниш с друг и да докажеш, че си по – добър. Недоверие и слава... Хората са врагове по природа и се намират в постоянен конфликт.
Горните примери само затвърждават мнението ми. А по мое мнение вродена доброта или лошота не може да съществува в чиста форма. Реална би била само съпоставката между добрите и лошите страни на хората и начинът по който те се проявяват. Но къде е истината? Пак казвам - според мен тя е по средата.
Вярваш ли в Бог ?
Вечният въпрос. Моят принцип е : не знам, не отричам, не вярвам.
Като всеки човек не знам дали съществува Създател или не, в следствие на което и не отричам евентуалното Му съществуване, но не вярвам в него. За това съм толерантен към вярващите ( но не и към фанатиците). Организираните религии са друго нещо. От тях косата ми настръхва...
Допускайки, че има Някой създал Всичко, което познаваме и за което си нямаме идея, мисля, че този Някой едва ли ще "бди" над всеки срещнат хомо сапиенс, ще му плете нишката на съдбата и ще предопределя дали да му се случи някоя гадост, дали интервюто му за работа, на която толкова разчита, ще мине добре и дали жена му утре ще се сети да купи ракия. Така си разсъждавам, може да бъркам тотално.
Както казах обаче, аз не съм вярващ. И съм именно на мнение, че нещата просто се случват. А това е почти непоносима мисъл, с която много трудно се живее. Това означава да приемеш, че всички ужаси, които се случват по света, които се случват на теб, на близките ти... са се случили...просто ей така, без причина, че са изходен резултат на произволна фунцкия, и че уместния въпрос е не "Защо?", а "Защо пък не?" Означава, че няма дори пред кого да размахаш гневно юмрук, пред кого да плачеш, и кого да виниш и проклинаш, за да си излееш мъката. Случило се е просто ей така - безстрастен, безразличен към последствия и емоционален отклик акт. Сигурен съм, че има хора, които си създават Бог по именно тази причина и аз ни най-малко не ги виня.
Битието определя ли съзнанието?
Очаквах подобен въпрос от твоя страна.
Да, според мен битието определя съзнанието. Ако не се лъжа част от трактовката, която Маркс развива е немската дума за съзнание ( Bewusstsein). Тя се състои от 2 части – bewusst ( в течение съм, осъзнавам) и Sein – битие. Може и думата да има доста по – голяма история. Ти ще кажеш, ти си специалистът тук.
Ще се опитам все пак да кажа накратко защо мисля така.
За да може изобщо да мисли върху този въпрос, човек първо трябва да е задоволил първичните си нужди ( храна, подслон и т.н.). Когато е поставен в трудна ситуация или в безизходица човек мисли най – напред за тези неща, а после за всичко останало. Друг е въпросът, че когато тези първични нужди бъдат задоволени започваме / продължаваме всеки ден да постъпваме спрямо изискванията на обществото, някои ясно формулирани, други не. Дори и най – надареният, дори и най – големият ”гений” зависи от средата и обкръжението, в които е попаднал. Как ще промениш битието си като дори за момент не можеш да проявиш личностните си качества и дарбите си? Не казвам, че това е невъзможно да се случи, казвам че за тази цел трябва да се потрудиш ужасно много, но в този случай и в това обкъжение тези усилия може да нямат ефект, може да са напразни..
В крайна сметка това е мое мнение. Не твърдя със сигурност, че съм прав. Не мога и да го твърдя след като философи са прекарали целия си живот в търсене на отговор на този въпрос, а не е сигурно, че са го намерили.
П.П. Братле, най - вероятно ще отговоря на другите въпроси утре. Уморен съм, пък и няма да е лошо да завършим срока. А ти явно си решил да ми сереш на п*тката.
Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.
Sofia Rebel Station
Какво мислиш за принципите на новговор? По ли ти допада от старговора... в смисъл по-практичен ли е или пък ограничава мисълта и средствата за изразяване...?
the sky is the limit.
Русо и Хобс... ммм.. найс!
Още един бонус въпрос, само ако имаш време и желание, разбира се..
Когато мечтата се превърне в блян.. а блянът в идея.. идеята в идеология.. теоритикът може ли да се превърне в практик или е пагубно, както историята показва ?
Бягаш от себе си - бягаш цял живот.
Бавно превръщаш се - превръщаш се в робот.
Ментално деформиран - черупка без душа.
Животът си в клетка наричаш свобода.
Рисуваш картини с затворени очи.
Живееш своя свят с розови мечти
Ментално деформиран - черупка без душа
Измамната реалност те води в пропастта.
2 + 2 винаги ли е равно на 4 ?
Не можеш да промениш истината, можеш да промениш само начина, по който мнозинството я приема. Ако беше възможно да промениш истината, за да постигнеш нещо единственото необходимо би било да накараш всички да вярват в него.
2 + 2 спира да бъде равно на 4, ако спреш да вярваш в това. Тогава тъждеството спира да бъде изпълнено.
Ще кажете, че в този случай 2 + 2 още е равно на четири, но има ли изобщо значение след като ти отдавна си спрял да вярваш в това...
Ако всичко, ако цялата вселена съществува единствено в умовете ни и ако някой ( в случая партията) контролира умовете ни, тогава партията контролира всичко. Именно по този начин разсъждава и Уинстън. Как да сме сигурни, че 2 + 2 прави 4? Как да сме сигурни, че съществуват физични закони, на които се подчиняваме? Ако миналото и настоящето съществуват само в умовете ни, а е възможен контрол на умовете ни какво става тогава? Могат ли да ни накарат да вярваме в това, което те искат? За съжаление умоповрачителният отговор е – Да.
Затова и краят на 1984 е толкова разтърсващ... Обезличеният физически и духовно смазан Уинстън седи в кафене „Под кестена” и пише с пръст върху прашната маса:
2 + 2 = 5
Той отпива поредната глътка джин. Поглежда към огромния плакат на Големия Брат и осъзнава, че всъщност го обича... В такива моменти ме побиват тръпки.
Ако имаше свръхестествена сила какво би променил завинаги в обществата по света ?
Въпросът малко ми звучи като въпрос към Мис Свят. Иска ми се и аз да кажа, че бих премахнал лицемерието, лъжата, завистта, войните и т.н., но озъзнавам, че тези неща са човешки качества и са едни от нещата, които ни правят хора... Иска ми се да кажа, че не бих променил нищо, но вътрешно в себе си знам, че това далеч не е така.
Все пак ще се опитам да отговоря на въпроса.
Бих променил това, че във всички общества по света се зачита мнението на едно привилегировано МАЛЦИНСТВО. А този феномен може да бъде наблюдаван още от най – дълбока древност. Това малцинство определя общественото мнение, това малцинство определя кое е справедливо и кое не, кое е ”добро” и кое ”лошо”.
Бих променил консуматорското поведение на хората, което ги кара да забравят важните неща в този живот.
Бих направил така, че демокрацията да стане управление на народа, а не такова в името на народа.
Бих направил така, че в обществото да има справедливост, равенство и свобода и всеки да получава това, което заслужи.
На прима виста се сещам за тези неща. Но не знам дали дадох отговор на въпроса ти или просто пораждам още хиляди други въпроси...
Има ли честни политици или всички са "маскари" ?
Има, но за съжаление са изключение. Все пак вярвам, че щом все още съществуват неща като честност, почтеност и морал, значи съществуват и честни политици. Вярвам, че ве още съществуват хора, които искат да променят нещо в положителен аспект, а не само а си напълнят джобовете и гушите.
Друг е въпросът, че ”поданиците” се оставят всяка година да бъдат лъгани от същите торби с лайна.
Опиши с две-три изречения идеалното общество - засегни с по едно изречение икономическите, социални и културни въпроси ?
Хмммм. Интересен въпрос. Имам някакви стари останали спомени от идеите на Томас Мор по този въпрос.
Аз лично бих описал идеалното общество като общество, в което няма страх и насилие. Общество, в което има достатъчно работа и храна за всички. Всеки човек ще може да постигне това, което иска, стига да не пречи на другите. Всички ще се отнасят един към друг с респект и уважение и заедно ще преодоляват слабостите си.
Мога и да го опиша като перпетуум мобиле, в което всеки един човек функционира като едно зъбчато колело, което задвижва още милиони такива колела.
Сигурен съм обаче, че такова общество е утопия и никога няма да съществува, дори само заради факта, че всеки си го представя по различен начин. Но все пак смятам, че ако едно общество стане идеално, то това ще доведе до колективно самоубийство...
Ако трябва да дефинираш себе си, в най-голям процент с кого би се сравнил :
1. Обществено известна личност политик или философ /може да не е българин/
2. Обществено известна личност друг
Мразя такива въпроси. По принцип гледам да не се сравнявам с никого и да не си правя кумири, но в случая ще отговоря.
1. Имануел Кант
2. Чък Норис
И един от любимите ми : Ако животът е една седмица как да знаем как да прекараме уикенда, ако той няма да се повтори никога ?
Щом е от любимите ти първо ще те помоля да изясниш нещо, за да не се окаже, че съм интерпретирал въпроса грешно.
В случая известно ли ни е, че животът е една седмица и знаем ли дали той ще свърши след уикенда?
А на бонусите ще дам отговор по - късно.
Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.
Sofia Rebel Station
Какво мислиш за русалката Ариел?
Пиченце е. Ай ууд ду хър. Може би ще имам малко проблеми с опашката, но за тая цел си има чували/ торби / ампутации и т.н. Все пак предпочитам нормална русалка пред ривърс мърмейд!
Ако трябва да съм сериозен ( а вие бедняци постоянно ме карате) мисля, че е обречена на доста тежка съдба. Доколкото си спомням от приказката / филмчето, не можеше да е с любимия си на сушата , а трябваше да изтърпи самотната вечност в дълбините на океана. Офффф, не си спомням много, братле. Може и да греша тотално.
А любимият й е гаден зоофил! Спаси я от китоловците ловците на русалки!
Би ли искал да можеш да дишаш под вода, но не и на сушата?
Не. Животът ми е на сушата. Оценявам красотата на морето и океана ( октоподите) , но не бих жертвал всичко, за да остана сам.
Но ако си намеря свестен октопод, с който да прекарам живота си, не бих се замислил. Друг е въпросът, че милите създания живеят само 2-3 години и не искам да се привързвам прекалено много.
В една и съща вечер можеш да отидеш на концерт на любимата си група или да правиш секс с най-невероятната пичка на планетата. Условието е, че можеш да избереш едно от двете, знаейки, че никога повече през живота си няма да имаш възможност и за двете, т.е. това ти е единственият шанс (да видиш тази банда/ да ебеш тази жена) и трябва да избереш. Резултатът и удовлетворението не са гарантирани.
Твоят избор + обосновка?
Избирам концерта. Ако това наистина е единственият шанс да видя любимата си банда, не бих го пропуснал.
Дори и концертът да не се окаже толкова грандиозен, колкото съм очаквал, дори да се окаже провал, пак не бих съжалявал за избора си. При двете неща чувството е съвсем различно, нагласата също. Дали бих избрал 20 – 30 минути клатене, което все ще ми доскучае в един момент или двучасово шоу, което ще ме държи настръхнал през цялото време и споменът за което ще ме топли до края на живота ми? Изборът не е толкова труден. Избирам концерта с цялото му чакане, с бавното проправяне на път през събралата се тълпа. Избирам да видя как бандата вади инструментите си и как всички затаяват дъх. Избирам да усетя енергията във въздуха, да видя всичките усмихнати лица. Избирам да бъда част от тази атмосфера и после да разказвам с гордост как съм направил правилния избор.Това е едно от малкото неща, които могат да ми доставят по – голямо удоволствие от секса.
А това, че удоволствието не е гарантирано само затвърждава избора ми. В крайна сметка пичката може да се окаже пълно дърво или още по – лошо – шимейл...
Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.
Sofia Rebel Station
Любими анимациони?
Дразниш ли се наистина на подмятания за сестра ти?
Страх ли те е все още от Роналд, ако отидеш в парк на Дисни и там има преоблечен човек като Роналд, това ще породи ли неприятно чувство? Ако той е останал в детството, има ли настоящ Роналд?
Ще гласуваш ли на следващи парламентарни избори? А ако са предсрочни? Какво мислиш за наказателния вот?
Заминаваш за Германия, но накъде? Дрезден? Любим немски град?
Защо не осиновиш куче/коте от приют?
Ъъъъъъъъ? Тук не мисля, че дори е нужно да давам отговор. Надявам се всеки нормален човек, който знае за какво става дума да може да си направи изводите и да отговори защо новговорът е създаден. Не мога да подкрепям нещо, което ограничава мисълта и цели масово затъпяване.
Направо давам линк към приложението в края на книгата.
http://chitanka.info/lib/text/291/24
Естествено ако държиш и аз мога да отговоря на въпроса, но мисля, че Оруел, който все пак е създал идеята за новговора го е направил много по - добре от мен.
Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.
Sofia Rebel Station
Какво се обърка в последната ти връзка, в която си изпитвал онези специални чувства?10. Да си романтичен означава да знаеш какво точно може да разчувства партньора ти и да накара сърцето му да забие по - силно. Да си романтичен означава да накараш партньора ти да се чувства специален, неповторим, единствен. Това означава да знаеш по - добре от всеки друг какво прави именно този човек абсолютно незаменим и най - важното - да можеш да го покажеш във всеки един момент, независимо дали чрез думи или просто с жест.
Романтиката не се измерва единствено във вечери на свещи, разходки под лунната светлина и романтични екскурзии. В някои случаи романтиката е да забелязваш малките неща, романтиката е всеки ден да показваш колко държиш на някого по различен начин. Част от романтиката е да забелязваш тези малки неща. А започнеш ли да си повтаряш всеки ден какъв късмет имаш, че този човек е част от живота ти, то превръщаш всеки ден в най - романтичния ден в живота.
Затова като пример за романтика мога да дам и най - простите жестове - да отвориш вратата, да пуснеш пералнята, да занесеш на любимия човек закуска в леглото. Но тези примери нямат значение. Да си романтичен означава винаги да бъдеш там, до любимия човек и да му показваш колко го обичаш. А това е възможно дори само с поглед...
П.П. Сега излизам. Ще отговоря на останалите въпроси вечерта.
Искам да ми разкажеш и за някой по-драматичен край на връзка в живота ти?
Може да е с него И на сушата. Но не завинаги. Диша си и извън океана, спокойно
Какво мислиш за русалката Ариел?
Пиченце е. Ай ууд ду хър. Може би ще имам малко проблеми с опашката, но за тая цел си има чували/ торби / ампутации и т.н. Все пак предпочитам нормална русалка пред ривърс мърмейд!
Ако трябва да съм сериозен ( а вие бедняци постоянно ме карате) мисля, че е обречена на доста тежка съдба. Доколкото си спомням от приказката / филмчето, не можеше да е с любимия си на сушата , а трябваше да изтърпи самотната вечност в дълбините на океана. Офффф, не си спомням много, братле. Може и да греша тотално.
Писах 1 час отговори и токът спря.
КАК МОЕ БЕ?
Няма да тръгвам да отговарям пак сега, тъй като най - вероятно форона ше се запали от гнева ми.
Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.
Sofia Rebel Station
Любими анимациони?
На първо място слагам героите на Уолд Дисни, с които съм израснал. Мики, Доналд, Дейзи, Чичо Скрудж, Хари Хлопдъск, Бандата Бийгъл и т.н. Всичките ги възприемам като неизменна част от детството ми. В нас имам над 50 книжки „Lustiges Taschenbuch”, които представляват нещо като немски еквивалент на списание Мики Маус, само че са са малък формат и по 200- 300 страници със съответно значително по – дълги комикси. Прекарвал съм цели дни, четейки само тях.
Естествено имам и други любими герои, но тези просто са над всички останали.
Дразниш ли се наистина на подмятания за сестра ти?
Не. Не се дразня. Знам, че всичко е на шега и в повечето случаи и аз се смея. А и аз също пускам подобни шеги за сестрите на мой приятели.
Все пак мога да кажа, че съм човек с чувство за хумор и е доста трудно да бъда подразнен или отвратен.
Обаче всичко си има граници. Ако някой прекали ще го изяде.
Страх ли те е все още от Роналд, ако отидеш в парк на Дисни и там има преоблечен човек като Роналд, това ще породи ли неприятно чувство? Ако той е останал в детството, има ли настоящ Роналд?
Виж сега, казвал съм ти, че намирам клоуните за отвратителни. Явно си ме разбрала погрешно. Да, имаше период, в който ме беше страх ( бях хванал „То” по телевизията), но той отдавна отмина. Все пак като видя клоун изпитвам погнуса. Просто гадните копелдаци са ми противни и не намирам нищо смешно в тях, а и много хора мислят като мен.
А Роналд, мръсният педофил е най – лош от всичките. Седи по цял ден на пейката си и чака малките деца да седнат в скута му, за да им даде хепи мийл – кокмийт сандвич. Ако сега го срещна ще го метна на глава и ще му взема червените кубинки, за да ти ги подаря!
Настоящ Роналд няма. Нещата, от които се страхувам не са личности и нямат човешки облик...
Ще гласуваш ли на следващи парламентарни избори? А ако са предсрочни? Какво мислиш за наказателния вот?
Не, няма да гласувам. Не виждам партия, за която да дам вота си. Не виждам достойно хора, които заслужават моя глас. Наказателният вот е мое лично право и като такова мога да се възползвам от него и да го упражня. И няма да оставя никой да ме критикува и да ме съди за това. В случая не говорим за безразличие и апатия, говорим за протест,
Заминаваш за Германия, но накъде? Дрезден? Любим немски град?
Все още не съм проучил нещата достатъчно и не съм си избрал конкретен град. Да, Дрезден е вариант особено след като братовчедка ми учи там.
Любим немски град? Спомените ми, свързани с Германия са отпреди 8-9 години и не са особено пресни. С родителите ми се качвахме в колата някоя събота и неделя и си правехме малки ексурзии до близките, а някой път и до не толкова близките градове. Останал съм с много хубави впечатления от Франкфурт на Майн, Вюрцбург, Дрезден, Кьолн. Но все пак ако трябва да дам отговор ще кажа Мюнхен. Живял съм в този град, този гард е бил моят дом за някакъв период от време. С него свързвам много хубави детски спомени
Защо не осиновиш куче/коте от приют?
Защото родителите ми не харесват идеята за домашен любимец, а аз съм пряко зависим от тях. Живея с тях, живея в техния дом. Не мога и няма да капризнича и да мрънкам „Мамоооооо, искам котееееееее”. Съобразявам се с тях и уважавам избора им.
Но и това ще стане, когато заживея сам и изградя семейство.
Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.
Sofia Rebel Station
хахахха Доволна съм от отговорите. Можеше още 15 реда да напишеш за сестра ти, все пак отговорът там не беше никак ясен. Вкарал си твърде малко ирония към мен.
Добър стол.
Мога и 100 реда да напиша за сестра ми! За разлика от вас, момиченцето го заслужава.хахахха Доволна съм от отговорите. Можеше още 15 реда да напишеш за сестра ти, все пак отговорът там не беше никак ясен. Вкарал си твърде малко ирония към мен.
Добър стол.
А отговорът ми е по - ясен отвсякога. Още сега отивам да й показвам снимки на Тинки Уинки, Лала, Лили, Дипси и По. Искам да те намрази още докато е малка.
Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.
Sofia Rebel Station
Ам уейтин!Да, обширен е, но донякъде нарочно го оставих така. Може би най-много питам за това, революция или еволюция в обществото и в държавата, а и между обществата и държавите. Нека това е отправна точка, а оттам-нататък колкото повече разширяваш, толкова по-интересно.Интересен, но и доста обширен въпрос.
За каква революция става дума? За революция на съзнанието? За революция на бита? Социалните и културни аспекти ли трябва да сравня?
И като каза сибиън, хах, Хауърд Стърн?
активизъм/превенция; писане; музика
Спокойно, не съм забравил за въпроса ти. Оставих твоя и няколко други за утре, тъй като днес нямам много време, а тези въпроси изискват повече мислене и писане.
Обещавам, че ще отговоря. А сега лягам да спя.
Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.
Sofia Rebel Station
само да спомена, че твоите отговори изключително много ме радват. готин човек си. засега въпроси няма
След като отговориш на предишния ми въпрос, можеш да дадеш отговор и на това кои са ти любимите български рап парчета (за предпочитане са некви прости и безсмислени)
Audio ergo sum
Ще отговоря на въпроса в този му първоначален вариант. Определено ме накара да си раздвижа мозъка.
Революция и еволюция... Две думи, които постоянно използваме в ежедневието си. И двете означават някаква промяна, развитие, но осъзнаваме ли всъщност колко е голяма е разликата между тях?
Докато при еволюцията тези промени стават бавно и продължително, чрез постоянно надграждане и усъвършенстване ( но дали наитина е така?), при революциите промяната идва по коренно различен път. Като кажем еволюция се сещаме за теорията на Дарвин, сещаме се за нещо, което продължава хиляди години. Като кажем революция се сещаме за един ураган – нещо, което ни връхлита изведнъж и преобръща всичко..
Начинът, по който се приемат двете понятия от обществото обаче е коренно различен. Хората се страхуват от мисълта за революция, страхуват се от нещо, което може да разтърси живота. За повечето от тях революцията е табу. Съвременните хора са свикнали и живеят с мисълта, че всичко в живота им е даденост и е резултат на еволюцията. Осигурено им е всичко – храна, подслон, работа. Прекрасното ни общество им е осигурило тези неща. Те осъзнават, че то е лошо, но какво от това? Отдавна са го приели, убедили са се, че не могат да направят нищо по въпроса. Нека оставят на еволюцията да си свърши работата. Защо трябва ние да се намесваме?
Ще разгледам малко по – подробно системите, които живеем, за да дам нагледен пример.
Всички социалните системи трябва да запазват границите и реда си в една околна среда, която е по – сложна от тях самите. Те не могат да наблюдават всичко, дори и това което се случва в границите им. Те избират кое да наблюдават. Една социална система не се състои и от елементи, които се срещат в околната й среда. Тя не се състои от конкретни индивиди със страст и душа. За социалната система хората са просто една околна среда.
Тази среда се развива. Това общество еволюира. Политическите системи вече не са тези отпреди 60 години. Нарушена е хегемонията на едно и дву – партийните системи. Те са направили място на многопратийните системи. Но обществото винаги остава себе си, независимо от това дали говорим за демокрация или за диктатура, монархия или племенни вождове. В зависимост от политическата система и околната й среда варират обаче и проблемите на обществото. Конкурирането на партиите не води до тяхното диференциране, води до приравняването на предложението.
Революцията от друга страна отхвърля това чакане. Отхвърля чакането, което може да ни накара да се върим в кръг. Отхвърля се идеята да чакаме нещата сами да се наредят. Не говоря за някаква малка революцийка. Говоря за универсална революция. Революция на обществото. Революция на бита. Революция на съзнанието.
В крайна сметка въпросът опира до това дали да чакаме или да вземем нещата в свои ръце. Вторият вариант ми звучи доста по – примамлив...
Обаче пак казвам – въпросът е много обширен. Темата е огромна и човек с необходимото време и познания би могъл да напише и дисертация по нея...
Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.
Sofia Rebel Station
Мерси. Ако измислиш нещо, казвай.само да спомена, че твоите отговори изключително много ме радват. готин човек си. засега въпроси няма
Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.
Sofia Rebel Station
Какво се обърка в последната ти връзка, в която си изпитвал онези специални чувства?
Не мога да отговоря със сигурност, но ще се опитам. Според мен всичко беше продиктувано от факта, че аз бях този, който влагаше повече чувства. С течение на времето осъзнах, че не мога да получа отговор на тези чувства. Постепенно започнахме да се отчуждаваме, споделяхме все по – малко. Намирахме все по – малко време да бъдем заедно. Не че нямахме такова, просто си търсехме извинения.
В един момент започнах да се чувствам недооценен и реших, че просто не го заслужавам. Тогава сложих точката и си тръгнах. Тръгнах си без да поглеждам назад.
Искам да ми разкажеш и за някой по-драматичен край на връзка в живота ти?
Драматичен, хах.
Ще разкажа как всичко свърши с една бивша. Споменатата мома беше уникално ревнива и в един момент просто ми писна. Събитията, които ще опиша се случиха на купон пред 10 – 15 човека. След като ме видя да си говоря с/ зяпам в циците
Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.
Sofia Rebel Station
Случвало ли ти се е да не успееш да намериш къде живееш? Колко часа ти е рекордът на отклонение от пътя за вкъщи, защото си имал проблем с ориентацията?
Мислиш ли в близко бъдеще да изкараш книжка? Не, че успееш, но поне да се пробваш ;д
Сподели пиянска истрория, в която си се изложил.
Ако отслабна още 6кг, ще спреш ли с подигравките си? Аз градя имидж в този форум толкова години, а ти се нарекъл "бухта". Мхм Не е коректно
По принцип не отговарям на въпроси, задавани от телетъбиси, но в случая ще направя изключение.
Случвало ли ти се е да не успееш да намериш къде живееш? Колко часа ти е рекордът на отклонение от пътя за вкъщи, защото си имал проблем с ориентацията?
Не, не се е случвало. В крайна сметка може да съм на 2 минути от нас, но да се лутам 2 часа до намирането на заветния дом. Винаги обаче го намирам.
Колкото и да е тъжно, рекордът е час и нещо. ААХХАХААХАХАХ.
Прибирах се супер пиян, а в такива случай ориентацията ми е още по - зле от обикновено. Знаеш за какво говоря. В такава ситуация гледам да стигна някакси до място, което познавам ( голям булевард или паметник), а след това просто тръгвам, клатушкайки се в някоя от двете посоки. Шансът е 50 / 50.
Мислиш ли в близко бъдеще да изкараш книжка? Не, че успееш, но поне да се пробваш ;д
Би ли живяла в свят, в който имам книжка?
Само си представи следните разговори:
- Не, господин полицай, спирката заедно с 24те деца и учителката им изскочиха на пътя ми.
- Кой е блъснал женицата? * Оглеждам се* Аз? Трябва да има някаква грешка...
- Нямам гуми? Какво са гумите? Онези черните неща, които се движат?
- Да, правилно. Това, което стърчи от ауспуха ми е презерватив. Бях дал голфа за малко на една приятелка, която не може да си позволи sybian...
Ако трябва да отговоря сериозно - Не мисля да изкарвам скоро. Не ми трябва кола за момента. По - нататък ще видим. И съм сигурен, че ще се справя, тъй като съм пич.
Сподели пиянска истрория, в която си се изложил.
Амиииии. Доволно почерпен танцувах с някакво момиче на някакъв суинг. По едно време обаче ми хрумна, че трябва да я въртя. Естествено бях толкова пиян, че едвам се държах на краката си. Можете да се досетите за резултата. Момичето отхвърча на 5 метра от мен и падна на главата си. А ТОЗИ ПЪТ ДОРИ НЕ ЦЕЛЯХ Т'ВА. Добре, че в този момент не ми пукаше особено.
Другият път като я засекох не можех да я погледна в очите ( едно, от които още беше насинено
Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.
Sofia Rebel Station
Видях въпроса малко по - късно. Сигурно си отишла да ядеш и затова си се забавила.Ако отслабна още 6кг, ще спреш ли с подигравките си? Аз градя имидж в този форум толкова години, а ти се нарекъл "бухта". Мхм Не е коректно
В крайна сметка ако отслабнеш ОЩЕ (
А обръщението "бухта" идва от немската дума "Bucht", която означава залив. Сравнявам красотата ти с красотата на един залив. С цялата му нежна и девствена природа. Със ситният ронещ се под краката ти пясък, с разбиващите се върху него пенливи вълни, със свежата млада горичка, застанала достолепно на скалата, шепнейни нежно на океана. И със самия океан и цялото му необятно и спиращо дъха великолепие.
А? А? Добър ли съм? Нещо да ми кажеш?
Няма нищо общо с мазни тестени изделия...
П.П. И аз имам въпрос. Колко 4 щолена изяде днес?
П.П.2 Това ми напомня как те питах същото, а ти каза, че за ТАЗИ ГОДИНА си изяла само 4. А ДАТАТА БЕШЕ 7 - 8 януари.
Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.
Sofia Rebel Station
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
