Цитирай Първоначално написано от realantisocial
Хората добри или лоши се раждат ? Или може би те са tabula rasa ?

Вярваш ли в Бог ?

Битието определя ли съзнанието ?

Хората добри или лоши се раждат ? Или може би те са tabula rasa ?

Вярвам, че по природа човек не се ражда нито добър, нито лош. Просто вътре в него е заложено някакво поведение, което обаче не води нито към доброто, нито към лошото.
Хората имат желания и инстинкти. Те са заложени към задоволяване на потребности и преследване на интереси. Това обаче не означава, че непременно са ”зли”, не означава че непременно са егоисти. Има много възможни обекти не интерес. Жестокост, лъжа, измама и друго такова поведение зависят силно от ориентацията на индивида.
Хората са социални същества. Умението да обичаме, да се сприятеляваме и да се чувстваме добре са част от гореспоменатата човешка природа. Ние имаме свободна воля и можем сами да изберем какво да правим и в какво да вярваме. Възпитанието ( и като цяло семейството), социалното обкръжение и личностното развитие имат голяма роля при изграждането на поведението. Върешната нагласа също. Тя не може да се промени значително, но все пак е податлива на промяна.

Ще кажа няколко думи и за идеята на Жан Жак Русо: „Човек се ражда свободен, но навсякъде търпи окови”. Според Русо хората се заробват и спират да бъдат себе си именно в обществото. В едно примитивно / естествено състояние на човека, той освен любов към себе си може да изпитва и състрадание и доброта, въпреки че моралът още е непознат за него. После идва социалното неравенство, собствеността, появява се противопоставянето Богати – Бедни. Но именно Русо казва още, че хората са зли, че тъжният опит го доказва, но и че според него същевременно човекът по природа е добър и го е доказал.

Ще спомена и най – големия защитник на тезата, че хората се раждат лоши – Томас Хобс. Като цел на абсолютно всяко човешко действие той вижда едно – самосъхранение. Той вижда желание за одобрение, престиж, слава, удоволствие, желание да се сравниш с друг и да докажеш, че си по – добър. Недоверие и слава... Хората са врагове по природа и се намират в постоянен конфликт.

Горните примери само затвърждават мнението ми. А по мое мнение вродена доброта или лошота не може да съществува в чиста форма. Реална би била само съпоставката между добрите и лошите страни на хората и начинът по който те се проявяват. Но къде е истината? Пак казвам - според мен тя е по средата.

Вярваш ли в Бог ?

Вечният въпрос. Моят принцип е : не знам, не отричам, не вярвам.

Като всеки човек не знам дали съществува Създател или не, в следствие на което и не отричам евентуалното Му съществуване, но не вярвам в него. За това съм толерантен към вярващите ( но не и към фанатиците). Организираните религии са друго нещо. От тях косата ми настръхва...

Допускайки, че има Някой създал Всичко, което познаваме и за което си нямаме идея, мисля, че този Някой едва ли ще "бди" над всеки срещнат хомо сапиенс, ще му плете нишката на съдбата и ще предопределя дали да му се случи някоя гадост, дали интервюто му за работа, на която толкова разчита, ще мине добре и дали жена му утре ще се сети да купи ракия. Така си разсъждавам, може да бъркам тотално.

Както казах обаче, аз не съм вярващ. И съм именно на мнение, че нещата просто се случват. А това е почти непоносима мисъл, с която много трудно се живее. Това означава да приемеш, че всички ужаси, които се случват по света, които се случват на теб, на близките ти... са се случили...просто ей така, без причина, че са изходен резултат на произволна фунцкия, и че уместния въпрос е не "Защо?", а "Защо пък не?" Означава, че няма дори пред кого да размахаш гневно юмрук, пред кого да плачеш, и кого да виниш и проклинаш, за да си излееш мъката. Случило се е просто ей така - безстрастен, безразличен към последствия и емоционален отклик акт. Сигурен съм, че има хора, които си създават Бог по именно тази причина и аз ни най-малко не ги виня.


Битието определя ли съзнанието?

Очаквах подобен въпрос от твоя страна.

Да, според мен битието определя съзнанието. Ако не се лъжа част от трактовката, която Маркс развива е немската дума за съзнание ( Bewusstsein). Тя се състои от 2 части – bewusst ( в течение съм, осъзнавам) и Sein – битие. Може и думата да има доста по – голяма история. Ти ще кажеш, ти си специалистът тук.

Ще се опитам все пак да кажа накратко защо мисля така.
За да може изобщо да мисли върху този въпрос, човек първо трябва да е задоволил първичните си нужди ( храна, подслон и т.н.). Когато е поставен в трудна ситуация или в безизходица човек мисли най – напред за тези неща, а после за всичко останало. Друг е въпросът, че когато тези първични нужди бъдат задоволени започваме / продължаваме всеки ден да постъпваме спрямо изискванията на обществото, някои ясно формулирани, други не. Дори и най – надареният, дори и най – големият ”гений” зависи от средата и обкръжението, в които е попаднал. Как ще промениш битието си като дори за момент не можеш да проявиш личностните си качества и дарбите си? Не казвам, че това е невъзможно да се случи, казвам че за тази цел трябва да се потрудиш ужасно много, но в този случай и в това обкъжение тези усилия може да нямат ефект, може да са напразни..

В крайна сметка това е мое мнение. Не твърдя със сигурност, че съм прав. Не мога и да го твърдя след като философи са прекарали целия си живот в търсене на отговор на този въпрос, а не е сигурно, че са го намерили.

П.П. Братле, най - вероятно ще отговоря на другите въпроси утре. Уморен съм, пък и няма да е лошо да завършим срока. А ти явно си решил да ми сереш на п*тката.