
- Форум
- По малко от всичко
- Всичко тийн накуп
- На Горещия стол е WinstonSmith!
Първоначално написано от realantisocial
2 + 2 винаги ли е равно на 4 ?
Не можеш да промениш истината, можеш да промениш само начина, по който мнозинството я приема. Ако беше възможно да промениш истината, за да постигнеш нещо единственото необходимо би било да накараш всички да вярват в него.
2 + 2 спира да бъде равно на 4, ако спреш да вярваш в това. Тогава тъждеството спира да бъде изпълнено.
Ще кажете, че в този случай 2 + 2 още е равно на четири, но има ли изобщо значение след като ти отдавна си спрял да вярваш в това...
Ако всичко, ако цялата вселена съществува единствено в умовете ни и ако някой ( в случая партията) контролира умовете ни, тогава партията контролира всичко. Именно по този начин разсъждава и Уинстън. Как да сме сигурни, че 2 + 2 прави 4? Как да сме сигурни, че съществуват физични закони, на които се подчиняваме? Ако миналото и настоящето съществуват само в умовете ни, а е възможен контрол на умовете ни какво става тогава? Могат ли да ни накарат да вярваме в това, което те искат? За съжаление умоповрачителният отговор е – Да.
Затова и краят на 1984 е толкова разтърсващ... Обезличеният физически и духовно смазан Уинстън седи в кафене „Под кестена” и пише с пръст върху прашната маса:
2 + 2 = 5
Той отпива поредната глътка джин. Поглежда към огромния плакат на Големия Брат и осъзнава, че всъщност го обича... В такива моменти ме побиват тръпки.
Ако имаше свръхестествена сила какво би променил завинаги в обществата по света ?
Въпросът малко ми звучи като въпрос към Мис Свят. Иска ми се и аз да кажа, че бих премахнал лицемерието, лъжата, завистта, войните и т.н., но озъзнавам, че тези неща са човешки качества и са едни от нещата, които ни правят хора... Иска ми се да кажа, че не бих променил нищо, но вътрешно в себе си знам, че това далеч не е така.
Все пак ще се опитам да отговоря на въпроса.
Бих променил това, че във всички общества по света се зачита мнението на едно привилегировано МАЛЦИНСТВО. А този феномен може да бъде наблюдаван още от най – дълбока древност. Това малцинство определя общественото мнение, това малцинство определя кое е справедливо и кое не, кое е ”добро” и кое ”лошо”.
Бих променил консуматорското поведение на хората, което ги кара да забравят важните неща в този живот.
Бих направил така, че демокрацията да стане управление на народа, а не такова в името на народа.
Бих направил така, че в обществото да има справедливост, равенство и свобода и всеки да получава това, което заслужи.
На прима виста се сещам за тези неща. Но не знам дали дадох отговор на въпроса ти или просто пораждам още хиляди други въпроси...
Има ли честни политици или всички са "маскари" ?
Има, но за съжаление са изключение. Все пак вярвам, че щом все още съществуват неща като честност, почтеност и морал, значи съществуват и честни политици. Вярвам, че ве още съществуват хора, които искат да променят нещо в положителен аспект, а не само а си напълнят джобовете и гушите.
Друг е въпросът, че ”поданиците” се оставят всяка година да бъдат лъгани от същите торби с лайна.
Опиши с две-три изречения идеалното общество - засегни с по едно изречение икономическите, социални и културни въпроси ?
Хмммм. Интересен въпрос. Имам някакви стари останали спомени от идеите на Томас Мор по този въпрос.
Аз лично бих описал идеалното общество като общество, в което няма страх и насилие. Общество, в което има достатъчно работа и храна за всички. Всеки човек ще може да постигне това, което иска, стига да не пречи на другите. Всички ще се отнасят един към друг с респект и уважение и заедно ще преодоляват слабостите си.
Мога и да го опиша като перпетуум мобиле, в което всеки един човек функционира като едно зъбчато колело, което задвижва още милиони такива колела.
Сигурен съм обаче, че такова общество е утопия и никога няма да съществува, дори само заради факта, че всеки си го представя по различен начин. Но все пак смятам, че ако едно общество стане идеално, то това ще доведе до колективно самоубийство...
Ако трябва да дефинираш себе си, в най-голям процент с кого би се сравнил :
1. Обществено известна личност политик или философ /може да не е българин/
2. Обществено известна личност друг
Мразя такива въпроси. По принцип гледам да не се сравнявам с никого и да не си правя кумири, но в случая ще отговоря.
1. Имануел Кант
2. Чък Норис
И един от любимите ми : Ако животът е една седмица как да знаем как да прекараме уикенда, ако той няма да се повтори никога ?
Щом е от любимите ти първо ще те помоля да изясниш нещо, за да не се окаже, че съм интерпретирал въпроса грешно.
В случая известно ли ни е, че животът е една седмица и знаем ли дали той ще свърши след уикенда?
А на бонусите ще дам отговор по - късно.![]()
Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.
Sofia Rebel Station