Поне давайте примери и се аргументирайте като заставате зад едната или другата позиция.

Според мен е възможно.

Защо? Защото го преживях.Преди да вляза в гимназия се запознах с едно момиче посредством друга моя приятелка.Беше сладка,дребничка на ръст и говореше тихо.Eто,че влязохме в гимназия и изненада - беше в моя клас.Започнахме да си общуваме по-често,правих и малки подаръчета и така минаваха дните.Тя си намери приятел след няколко опита с други момчета,но Аз не ревнувам от сегашният и приятел просто,защото я приемам много повече като приятелка колкото и странно да Ви се струва на някои от вас читатели.

Лятото дойде след 9-ти клас.Не се бяхме виждали нито веднъж,но по Skype се чувахме често дори всеки ден да не кажа.Беше самотна,защото нейния приятел го нямаше в града и се виждаха един път в седмицата.Тя беше затворено момиче макар и популярна сред връстниците.Започна училище и след толкова копнежи да я видя отново след лятото Аз изпитах нещо към нея (повтарям пак - не ревнувам от гаджето и,но се дразня,когато примерно някой седне до нея от другите авери) и ставаше все по зле.

Най-голямата ми грешка,за която и до ден днешен съжалявам,е че и казах че имам някаква страст към нея - беше шокирана и не можеше да повярва...загубих я...вече не си говорим в междучасията,не сядаме заедно и едва днес си писахме малко в скайп-чето за пръв път от...2 месеца и половина.

За първи път в живота си осъзнах какво съм загубил и какво не оцених,а именно какъв приятел имах до себе си.