- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Обичам я...но естествено никога няма да я имам
Абе не е винаги тъй.. Стига се до момент в който няма проблем да показваш чувствата ти, защото няма да те отхвърлят, а и ще е приятно и за двама ви. Хубаво е човек да дава. Усещането е прекрасно.Първоначално написано от umri
Но за да стигнеш дотам, трябва да си минал (поне според мен) периодът на унижения, а после на реваншиста, който за да не загуби самоуважението си, слага граница на поведението си и прави всичко възможно само да не изглежда "смотаняк"
Всичките имате право. Примерно братигнат е прав в голяма степен, но има и една тънкост...
При истинската любов не може вечно да мислиш реваншистки, тип "Няма да показвам на никого нищо, за да не си загубя характера", за момент забравяш за себе си, но за да я получиш тая любов трябва да си минал през всички периоди, поне според мен. Защото това те изгражда силен характер, който хем не се унижава като балък, хем предизвиква респект, но е надживял "скръндзавото" мислене "сакън да не дам нещо от себе си"
Просто нещата са много пипкави.
Аз тря'а призная, че не съм яла чак толкова горчилка и все още не мога да оценявам добрите и стойностните мъже, но усещам, че съм на този път. И няма нищо по-хубаво нещо от нежността и любовта.
Просто не мога да си обясня защо все още са ми необходими играта на котка и мишка, гоненето, правенето на мъжа на недостъпен и т.н.
Но и това ще мине.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride