Естествено, че за една книга може да съдиш най-напред по кориците й. Колкото по-скъпа е тя, толкова повече достойнства си мислиш, че притежава. И защо? Ами защото човек е свикнал да измерва стойността на нещо с цената му. Ако нещо е евтино или безплатно, то ти няма да посегнеш към него защото не ти трябват усилия, за да го притежаваш. Нещо общо има и с хората. Ако застане срещу теб някой дрипав, но интелигентен човек, то истински разговор между вас едва ли ще възникне защото първото ти впечатление ще ти каже, че е отрепка, която заслужава съдбата си, защото интелигентен човек не би могъл да се разпусне до такова положение. Подминаваш го, а фантазията ти вече е обработила това, което си видял и си стигнал до заключението, че такъв човек изглежда няма никакви достойнства щом животът му е отредил такава съдба. Но естествено един красив човек, с когото просто ти е приятно да общуваш заради погледа му, неизлъчващ комплекси благодарение на хубавите си дрехи и аксесоари, ще задържи много повече твоето внимание дори да няма никакви ценности. Ще измине повече време преди да разбереш, че е боклук докато първосигнално ще отсечеш, че просякът на улицата е боклук. Това до някъде са и стереотипи, но това, че им вярваш не те прави психолог. Естествено може и да преценяваш хората с мнение досущ като на такъв и да им даваш смислена оценка, но просто е трудно да я формираш за 5 минути диалог. И ако казваш, че хората са като отворена книга, пак зависи на коя страница си попаднал. Може да попаднеш на кофти глава от неговия живот, но това не означава, че личността му е за изхвърляне...