Цитирай Първоначално написано от FreakBitch
Била съм в същото положение като теб, с две изключения : той се натиска с бившата си; връзката ни е по-кратка - почти 8 месеца.
Случая с бившата беше на 2рия месец. Бях пред дилема, простих му. Чувствам се горда от постъпката си, защото наистина успях да му простя.
За мен той също е първото същество, към което чувствам подобно нещо.
Наскоро също ми минаваха подобни мисли през главата, когато за няколко дни се държеше меко казано зле. От всичко най-мразя да ме игнорират и да не се държат мило с мен. И други издънки имаше. Бях дала на себе си изпитателен срок, ако продължаваше така, щеше да се наложи да си хване пътя, колкото и да не ми се искаше. Обаче, когато се видяхме през уикенда той се държа чудесно, беше си същия човек, когото обичам, отново ме накара да се рея из небесата (няма да обяснявам как)..
Идеята ми е, че трябва да му дадеш шанс, не при първата изцепка да му биеш шута, ако наистина държиш на него, няма да се оттървеш от него толкова лесно..
Казано накратно: Слушай сърцето си, само тогава можеш да си истински щастлива.
Подкрепям. Дай му шанс, но не му казвай нещо от сорта на "това ти е последната възможност да си с мен". Не му казвай нищо, дръж се както обикновено. Ако наистина това за теб е любим човек и държиш на него би му простила, друг е въпроса дали после той ще остане 'любим'. След такава издънка доверието пада и се започва едно дебнене, ревнуване.. Но аз лично не бих постъпила точно така.. Дори криенето на нещо за мен е лъжа, а от всичко най мразя да ме лъжат. Ти прецени дали това е човекът за теб, дай си сметка, защото ако сега не помислиш над този въпрос съвсем скоро може и да е късно вече..