Явно и аз не съм толкова различна...

[sarah]

Истината е, че за жалост май съм точно като момичетата, които не харесвам. Започвам да се замислям и май съм всъщност доста по-повърхностен човек, отколкото ми се иска да си призная. Работата е там че до скоро много харесвах едно момче. Това беше и първото момче, в което бих могла да твърдя, че съм била влюбена, а аз не съм чак толкова малка в действителност (тази година навършвам 17). Както и да е, нищо не се получи и той се отнесе доста зле с мен и аз наистина много време не можах да го преодолея Сега вече докъде чрез самовнушение, докъде чрез самозалъгване вече започвам да се пооправям През тези месеци имаше 1-2 момчета, които ме харесваха, но аз по никакъв начин не им обърнах внимание, ами си се бях заинатила по този човек, който като че ли дори не искаше да общуваме на публични места, недай си боже някои ни види че се ПОЗНАВАМЕ.. (И тук искам да спомена, че не съм някаква много грозна или нещо такова. Е, разбира се, не съм някаква неземна краcавица, в никакъв случай, но не се оплаквам от външния си вид, а и той не изглеждаше като да има проблем с това...както и да е). Та с това въпроснното момче много нерви похабих и през цялото време много го обвинявах, че така се е отнесъл. Сега обаче има едно момче, за което знам със сигурност, че ме харесва и той е много мил и наистина е много добро момче...обаче просто, колкото и да се опитвам не ме приблича този човек... просто чисто визуално не ме привлича... И хем искам да го опозная, защото е примерно може да ми е добър приятел, хем не искам да му давам някакви надежди и да се държа по съ6тия начин, по които са се държали с мен. И ощо взето мн виновна се чувствам за това, че толкова се влияя от външния му вид, при положение, че и аз не съм невероятно красива, но знам ли, все пак, за да искам да ми е гадже той трябавa физически да ме привлича, иначе ще ми е просто приятел.. И всъщост се оказва, че съм един от тези повърхностни хора, които толкова мнoго не харесвам
Та ако някой иска да сподели някоя мисъл или мнение ще ми е интересно да видя и вие кaкво мислите...

[TheBeliever]

Чувстваш се виновна, че не го харесваш? И защо? За да има връзка трябва да има привличане. Когато не те привлича даден човек няма как да си с него. И все пак дай си шанс. Може като го опознаеш да се появи тръпка.

[DiDinKaKiSs]

Ни най-малко това не трябва да те притеснява това не те прави повърхностна.Един човек първо трябва да те завладее външно за да му обърнеш по-специално внимание и чак тогава да започнеш да го опознаваш вътрешно.След като не се получава не опитвай повече кажи му го.

[Luscious_Heart]

Гадно е, но да, първо трябва да се привлечем физически, а после идват любовните емоции (евентуално).

[130995]

Напълно те разбирам...

[rtpghhfcz]

Разбира се, че ще гледаш външност, тя е най- важната и да ще получа критика, че греша, но който твърди обратното се самозалъгва.

[mincheto]

Не мисля,че си повърхностна.....
Все пак по дрехите и визията посрещат,a по умът изпращат.
Но пък.....ако само това е недотатъкт му,че не те привлича визуално...не мисля,че си заслужава да го губиш....Най-вече като човек...
щом всички други негови страни ти харесват.
Поне приятели можете да си останете,a туко виж понатам си се влюбила в него и нещо станало между вас..

[marin4itu]

Аз мисля, че първичното привличане е много важно. Та това са си хормони, химия.. Ако това привличане го няма, няма как да се появят чувства. На сила любов не става! Освен това може още да не си се оттърсила от онзи.. В него те привлича това, че не си го имала напълно..

[bratignat]

Щом не ти харесва, положението е ясно. Съмнявам се да си повърхностна. но на момчетата ни беше писнало от митовете, които създавате, че външния вид не бил най-важното. 1 на 0 за нас.

[nymphadora]

И аз бях в подобна ситуация,но няма как да се насилим.

[darinnkaa]

Чувстваш се виновна, че не го харесваш? И защо? За да има връзка трябва да има привличане. Когато не те привлича даден човек няма как да си с него. И все пак дай си шанс. Може като го опознаеш да се появи тръпка.

+ ,

[mArMaLaDkA]

От твоя гледна точка: излизате на кафе, говорите си чисто приятелски, приятно ти е, че не му даваш никакви знаци и че най-сетне нещата между вас са ясни. Тоест, приятели сте и... нищо повече.
От негова гледна точка: "Тя най-сетне се съгласи да излезем! Ура! Явно просто не е била на кеф онзи ден и е била включила емоционалния трион, затова ми наговори всички онези глупости как искала да си бъдем само приятели и как грешката не била в мен. Най-сетне започна да се отпуска пред мен. Знаех си, че все някога нещата ще се задвижат".

Надявам се да си схванала какво имам предвид.
Не считам, че си повърхностна. Повърхностно е да откажеш да излезеш с момчето, само 'щото примерно познатите ти, ако ви видят, ще те гаврят цяла седмица.