Депресия

[rexona91]

Здравейте,аз съм момче на 19 г. и бях абитуриентка тази година.В 12 клас не исках да ходя на училище,беше ми изключително тежко.След дипломирането бях много щастлива,но съм вече в университет и не се чувствам добре.Усещам някаква празнота,всички съученици,учители и пр. ми липсват страшно много. Дори пътят към училище ми липсва.По цял ден плача,в депресия съм.Моля ви,дайте съвет как да я преодолея!

[minus273dot15]

Интересен парадокс. Не, не това:

Здравейте,аз съм момче на 19 г. и бях абитуриентка тази година.

За друг парадокс ставаше въпрос, макар че и този е значим(но извън сферата на моите интереси/познания). Успяваш да се самодиагностицираш и да установиш че си в "депресия". Това означава, че знаеш какво е "депресия". Което прави съветите и отговорите излишни. Или не?

[semantics]

Потърси онези неща в сегашния ти студентски живот, които обслужват същите ти нужди от обкръжение и дадени дейности, както ги е обслужвал и училищния живот. Ако се постараеш, ще видиш, че сходностите не са малко.

И най-важното, опитай да проумееш, че не си жертва на обстоятелствата или че въобще нищо лошо не се случва, а по-скоро потърси положителното в цялата ситуация.
Въпрос на желание, повярвай ми!

[DarkTemplar]

Намери сродни души сред колегите и поддържай контакти с тях. Ако учиш в друг град, отначало си е малко стресиращо, но се свиква. Особено и като си намериш подходяща среда.

[rexona91]

Не, не уча в друг град, но депресията ми не изчезва

[dimitar_ak]

Не, не уча в друг град, но депресията ми не изчезва

Днес е 8-ми Декември. Няма ли да празнуваш?

[semantics]

Не, не уча в друг град, но депресията ми не изчезва

Ето от такива реплики си личи, че е въпрос на воля, която очевидно ти липсва!

Депресията не изчезва от само себе си - ти трябва да я изчезнеш!

[Sham]

^ не е точно така. (поне не винаги. всеки е способен да прецени единствено за себе си какви са възможностите му и евентуалните решения)

във всеки случай депресията е заболяване и като такова следва да се третира, при медицинско лице.
//понеже тези състояния са ми до болка известни, ще кажа, че разбирам авторката и знам, че от даден момент насетне нищо не зависи от теб, просто се намираш заклещен в едно празно времепространство и колкото и да опитваш да "се съживиш", съществото ти остава да лежи неподвижно, издъхващо.
обърни се към специалист!

[semantics]

^ не е точно така.

Точно така е. Чуждата помощ може да е съвет, консултация и пр., да се анализират причините, да се намерят решения и стъпки, но всичко е по посока на това човекът сам да си мобилизира силите и да превъзмогне положението.
Всеки случай, ако е сериозно, наистина е необходима подкрепа. Но в никакъв случай с презумпцията, че специалистът ще сервира панацеята (не казвам, че някой го е казал, ама да е ясно).

И изразът "в един момент нищо не зависи от тебе" е крайно депресиран сам по себе си и отказващ да приеме, че отвън идва подкрепа, а решението си е някъде в теб.

[Sham]

не ме разбирайте грешно, но не мога да отхвърля психичните проблеми като такива, защото те са именно това - проблеми, а наличието на обвързани с тях нелечими болести е факт.
без да съм специалист (може да приканите Уош да се изкаже), мисля че подобни състояния се наричат "криза". и отново, не мога да говоря за авторката, но имам лични наблюдения над няколко души, страдащи от психични заболявания, и подобни състояния не са рядкост.

http://www.icp-bg.com/depression.php

//понеже разбирам от астрология повече, отколкото от психология, мога да предположа зодията на авторката, но тъй като това с нищо няма да й помогне, ще си го спестя:Д

[NomNomNom]

Имах си един като теб при мен, пред погледа ми тъкмо.
От осми клас си започна тъй ..
Страдаше , че е далеч от баща си и майка си (живеехме в общежитие), страдаше, че е беден (живееше със 70лв на седмица минимум, а аз чудесно си карах с 30-40 , Боже мой, а техните взимат минимум 3000 общо), абе едно глезанче такова. Само се оплакваше колко му е тежко, колко бил изпуснал в училище .. Така де, само стоеше по цял ден на РСто , играеше дота, пушеше, пиеше. Опитвах с добро - да му давам домашни, да му помагам с лични проблеми. Винаги, винаги съм го изслушвала каквото и да има да каже. Обаче не помогна.
Започнах грубо. Обяснявах му, че ако наистина го беше грижа за техните, нямаше да им създава толкова проблеми и нямаше да бъде такъв слаб ученик. Пак никаква реакция. Абе, като детенце ми беше до 10ти клас. В 11ти го отбих вече, че той в моята стая си живееше.
По цял ден се самосъжаляваше. Много преиначава реалността. Въобразява си сега, че страда от дефицит на вниманието (не е диагностициран от спец.) , това му е поредното извинение, че взима амфети.
Общо взето хора като теб и него не са лесно присподобими и живота ги изчиства (рано или късно).
В смисъл, или кротувате , стоите в стадото , намирате си поносимо място там и живеете, или се правите на интересни и ви изритват . Това е положението.

[rexona91]

Впрочем забелязвам, че депресията ми се усилва, когато не се занимавам с нищо и особено по празници.

[NomNomNom]

Имаш вътрешни терзания и конфликти, които излизат наяве когато не се занимаваш с нищо. Реши първо тях .
Празниците - ако нямаш подходяща компания е нормално да не ти се празнува.

[batko19]

ново начало, мацо. . не живей само със спомените си в университета срещнах едни от най-добрите си приятели, а и освен това доакто ти плачеш в депресия, в каквато очевидно не си, защото си нямаш и най-малка представа какво означава депресивното състояние, твоите досегашни и толко липсващи на теб приятели ще си намерят нови свий си 1на цигарка и отиди на лекции хората се променят, мацо. сама ще видиш, че след някоя и др. годинка ще сте много различни с досегашните си приятели, просто всеки поема по нов път