Трудно се променя мнението на една жена за дадено нещо.
Казваш, че в момента, в който сте се запознали с майка му, те е харесала, а после нещо се е объркала.
И аз съм така. В началото ме хареса, а сега не може да ме гледа.
Но си трая. Все пак излизам със сина й, не с нея. Имам отношения с него, не с нея. За мен тя е някакъв далечен човек. Все едно комшийката от горния етаж (примерно), с която не можем да се траем, но най-лицемерно си се поздравяваме с "добро утро", "добър ден", "добър вечер", "здравейте" когато се засечем.
Не съм и тръгнала да се доказвам пред нея.
Приятеля ти е човекът, пред когото си заслужава да се доказваш, да уважаваш, да радваш, да го разбираш, да се грижиш за него. Тя е на заден план. Вече друг е въпросът ако тя НЕ осъзнава колко щастлив е синът й с приятелката му (сиреч теб).
Оная пачавра да си гледа работата.
Моята майка също не харесва моето слънце. Разликата е, че аз съм живяла, квото живяла с майка ми, едно време тя и баща ми са били моето семейство, сега идва време, в което АЗ сама тепърва ще създавам семейство и гаджето ми трябва да бъде на преден план.
Колкото и цинично да звучи, ще дойде момент, в който те ще ни изоставят (родителите) (ще умрат искам да кажа). В такъв случай и ние ли да си умреме сами?
На тоя етап стискаш зъби, гледаш си мъжа, оная също да си гледа мъжа, всички да са живи и здрави, пък който те харесва - харесва, който не - здраве да е.