Истината е, че за жалост май съм точно като момичетата, които не харесвам. Започвам да се замислям и май съм всъщност доста по-повърхностен човек, отколкото ми се иска да си призная. Работата е там че до скоро много харесвах едно момче. Това беше и първото момче, в което бих могла да твърдя, че съм била влюбена, а аз не съм чак толкова малка в действителност (тази година навършвам 17). Както и да е, нищо не се получи и той се отнесе доста зле с мен и аз наистина много време не можах да го преодолея Сега вече докъде чрез самовнушение, докъде чрез самозалъгване вече започвам да се пооправям През тези месеци имаше 1-2 момчета, които ме харесваха, но аз по никакъв начин не им обърнах внимание, ами си се бях заинатила по този човек, който като че ли дори не искаше да общуваме на публични места, недай си боже някои ни види че се ПОЗНАВАМЕ.. (И тук искам да спомена, че не съм някаква много грозна или нещо такова. Е, разбира се, не съм някаква неземна краcавица, в никакъв случай, но не се оплаквам от външния си вид, а и той не изглеждаше като да има проблем с това...както и да е). Та с това въпроснното момче много нерви похабих и през цялото време много го обвинявах, че така се е отнесъл. Сега обаче има едно момче, за което знам със сигурност, че ме харесва и той е много мил и наистина е много добро момче...обаче просто, колкото и да се опитвам не ме приблича този човек... просто чисто визуално не ме привлича... И хем искам да го опозная, защото е примерно може да ми е добър приятел, хем не искам да му давам някакви надежди и да се държа по съ6тия начин, по които са се държали с мен. И ощо взето мн виновна се чувствам за това, че толкова се влияя от външния му вид, при положение, че и аз не съм невероятно красива, но знам ли, все пак, за да искам да ми е гадже той трябавa физически да ме привлича, иначе ще ми е просто приятел.. И всъщост се оказва, че съм един от тези повърхностни хора, които толкова мнoго не харесвам
Та ако някой иска да сподели някоя мисъл или мнение ще ми е интересно да видя и вие кaкво мислите...